— Като гледам езика и името на капитана, той трябва да е бил шем — каза Конан.
— Така е, корабът му се е казвал „Аштра“, по името на една шемитска богиня. Ще те учудя ли, ако ти кажа, че Шем някога е била известна като страна на добри мореплаватели?
— И още как! Шемитите са народ от овчари и скотовъдци. Дори пристанищните търговци в Асгалун са чужденци. Има моряци от Шем, както и от всяка друга морска страна, но като правило те избягват морето.
— Не винаги е било така. Преди много векове имало страна, наречена Ашур, едно от няколкото владения в сегашен Шем. Била малка и бедна, но притежавала единственото свястно пристанище по крайбрежието на Шем, там, където сега се намира Асгалун. Кралят, воин на име Белсепа, се възкачил на трона и основал династията Ден. Замислил се над това, че страната му е бедна, но че има достъп до морето, и се заел да създаде народ от мореплаватели. Сключил сложна система от съюзи, за да постигне това, което иска. Шем няма хубава дървесина за строеж на кораби и той купил подходящ дървен материал нагоре по брега, в Аргос и Зингара. Обещал много пари, евтина земя и ниски данъци, за да привлече корабостроители, въжари и майстори от всички други занаяти, нужни за морското дело. Наел капитани, опитни моряци и навигатори, които познавали изкуството на картографията и можели да четат по звездите, за да обучат неговите шемити на своите умения. Преди да умре, Белсепа бил положил основите на приличен търговски и военен флот.
— Но явно усилията му са били безрезултатни — предположи Конан, — защото аз никога не съм чувал за шемитски кораб. Дори малкото шемитски моряци, които познавам, са пирати. Мъжете от Шем вършат грабежи на сушата и същото занятие продължават и в морето.
— И все пак в продължение на триста години, докато управлявала династията Ден, шемитите от Ашур били големи мореплаватели и изучили много брегове, достигнали далеч на север от Ванахайм, до най-южната точка на континента, където открили нос, след който крайбрежната линия извива на североизток. Твърди се, че една голяма експедиция стигнала по този начин до Вендхя, но за това няма оцелял достоверен източник.
— Да се достигне Вендхя с плаване на юг? — удиви се Конан. — Това трябва да е пътешествие, достойно за герой!
— Смята се, че за плаването дотам и обратно са били необходими три години. От първоначалните пет кораба само един успял да завърши цялото пътуване. В онези дни имало големи моряци — Спринголд въздъхна. — Както и да е — продължи ученият, — дошло гладно време за целия Шем. Реколтата намаляла, тревата изсъхнала, стадата измрели. Измрели следователно и хората. Процъфтявала само морската държава Ашур и това довело до силна завист от страна на другите народи. Ашур бил сполетян от опустошително земетресение. Останалите шемити разправяли, че гладът бил изпратен от техните овчарски богове, разгневени, че шемитите се обърнали срещу тях и започнали да плават в морето. Земетресението било върховен израз на недоволството им и призив към останалите шемити да преминат към действие.
— Земетресението изравнило със земята крепостните стени и по-голямата част от града. Пълчища гладуващи шемити се изсипали върху Ашур и го опустошили, като изгорили до един корабите, оцелели след земетресението. Запалили и архивите, където се пазели корабните дневници и картите. Само няколко от книгите и картите на ашурския народ оцелели и ти държиш в ръцете си една от тях. — Той взе обратно томчето. — Белформис живял към края на ашурския възход. Това тук е запис на неговото пътуване до рядко посещавания Бряг на костите.
— Как така тази книга се запазила от пожара? — попита Конан.
Спринголд сви рамене.
— Понякога тези неща могат да се обяснят само с прищевките на боговете. Във времена на разруха неунищожени остават странни неща. Често важни, ценни неща изчезват завинаги, а дреболии остават непокътнати. Може би оригиналният свитък е бил затворен в сандък и прибран в някое мазе и е избегнал пламъците. Може би е бил с някой кораб в морето. А може някой пътешественик да го е купил или да се е сдобил с него по друг начин още преди бедствието и по време на пожара вече да е бил в аквилонски ръце. Както и да е станало, някой учен го е счел достоен за превод и подвързване във вид на книга.