— Трябва да намерим един човек — отговори на въпроса Улфило — по-малкия ми брат, съпруга на Малия. Напусна Петва, дома на нашите предци, преди две години. За последно ни прати вест от Хеми, в Стигия. Оттам е тръгнал на юг.
Конан отпи голяма глътка вино.
— Южно от Хеми е Черния бряг. Да тръгнете просто на юг от Хеми с надеждата да го откриете, би било глупаво. Предлагам да чакате у дома. Ако се върне, значи всичко е наред. Ако не, трябва да се примирите, че е мъртъв.
— Не разбирате — възрази Малия. — Съпругът ми е изпратил писмото от Хеми след дълго пътешествие на юг. Той се е върнал на север и е останал в Хеми колкото да екипира нова експедиция, след което отново е потеглил обратно.
— Ако го е направил — каза Конан, — значи е мъж, който може да оцелее в онази жестока страна. Защо не го оставите на мира?
Конан предположи, че въпросният човек е станал пират. Ако е така, най-малко от всичко би искал семейството му да тръгне да го търси. Много по-малки синове са напускали домовете си и са тръгвали по пътя на морските разбойници. След няколко успешни плавания те се завръщаха вкъщи, разказват няколко истории за приказно изгодни търговски пътувания до екзотични места, превръщаха се в провинциални благородници и се установяваха като най-почтени хора след вълнуващата кариера от грабежи и убийства.
— Не, трябва да го намерим — възрази Малия. — В писмото му това се подчертаваше изрично. Той иска да екипираме кораб, да намерим смели мъже и да тръгнем след него.
— Искаш ли да ни помогнеш? — намеси се нетърпеливо Улфило.
— Това зависи от куп неща — отговори Конан. — Първо, от заплащането.
— Хиляда аквилонски златни пари — заяви Улфило без колебание. — Ще ти бъдат изплатени при успешното ни завръщане.
Конан поклати глава.
— Ако ще ме наемате да ви помогна при издирването на брат ви, искам да ми се плати веднага щом го намерим. Аз искам да се върна незабавно, независимо от вашите планове.
— Справедливо е — съгласи се Улфило. — Много добре — хиляда златни пари, след като открием брат ми жив.
Конан поклати отново черните си къдри.
— Не. За мен ще бъде еднакво трудно и опасно, все едно дали е жив, или мъртъв. Ако е мъртъв, искам да ми се плати, когато открием мястото, където е умрял.
Улфило го изгледа гневно, но Малия отговори вместо него:
— Съгласни сме.
— Това значи е уредено — продължи Конан. — А сега кажете — накъде отплава вашият роднина? И какво е търсил толкова далеч на юг?
Сега беше ред на Улфило да поклати глава.
— Да кажем, че просто е имал някакви свои основания.
— Добре — съгласи се Конан. — Но трябва да знам къде предлагате да го търсим.
— Тук ви смятат за храбър човек — отбеляза жената.
— Така е — отвърна Конан. — Но никога не са ме наричали глупак. И ако аз не съм склонен да пътувам слепешката, то можете да бъдете сигурни също, че няма да намерите никой капитан, който да рискува кораба си, нито моряци, които да го управляват, без да имат представа накъде се отправят. Дори добрите пари няма да подмамят мъжете в непознати води.
Те млъкнаха и се замислиха. Спринголд погледна Улфило, който най-сетне кимна. Малия повтори жеста. Ученият се обърна към Конан.
— Кимериецо, какво знаеш за мястото, наречено Бряг на скелетите?
Конан се облегна назад и се намръщи.
— Лошо място, което отбягват дори най-свирепите пирати. Намира се на шест дни път по море южно от Зархеба.
— А бил ли си там? — попита Спринголд.
— Да, макар и не по своя воля — каза Конан. — Буря отнесе натам кораба ми и трябваше да спрем за две седмици за ремонт. Не е от приключенията, които човек би искал да преживее отново.
— А видял ли си назъбените бели скали покрай брега? — продължи Спринголд.
— Как няма да ги видя! Нали те правят управлението на кораба толкова опасно. Откъм морето изглеждат така, сякаш на брега лежат костите на някакво животно — оттам идва и името на това място.
— А зеленикавата река, която на този бряг излива мудно водите си в морето? Нея видял ли си? — попита го с нетърпение Спринголд.
— Да, трудно е да не я забележиш. По онези места това е единственият източник на прясна вода, а тя е прясна единствено в сравнение с морската. Шест пъти трябваше да прецеждаме зелената й кал през тънък плат, преди да стане годна за пиене, но дори след това можеше да ни отрови. — Конан погледна подозрително Спринголд. — Откъде познаваш този бряг? А-ха, този загадъчен брат сигурно го е описал в писмото си.