— Не — възрази ученият, — тази част от крайбрежието е малко позната на хората днес, но е описана подробно в летописите на древното кралство Ахерон. Ами че само в „Пътешествията на изследователя Ахмес“ великият мореплавател описва подробно цели десет пътувания до този бряг, а в „Аналите на питонската гилдия на лоцманите“ са дадени двайсет и седем…
— Моля ти се, Спринголд — скара му се Малия. Тя се усмихна на Конан. — Би могъл да продължава така с часове. Да речем просто, че тези земи не са ни непознати, макар никога да не сме били там.
— Но това са сведения от преди много векове — додаде Улфило. — Какви хора обитават този бряг в наши дни?
— Това е най-страшното — отвърна Конан. — Населява го племе, за което се говори, че е канибалско. Не съм ги виждал да изяждат някого, но е вярно, че отмъкваха и живи, и мъртви. Не успяхме да ги зърнем, но чухме крясъците на пленниците. Дори да не са канибали, мога да ви уверя, че не обичат чужденците.
— Извинявай, Конан — каза Спринголд, — но може би те не обичат само такива чужденци като вас. Може би са преживели нещо ужасно с мъже, подобни на тебе и на твоите приятели.
Конан го изгледа ядосано, но после се усмихна лукаво.
— Питаш ме дали съм бил пират? Да, бил съм. Беше твърде отдавна и никой не би тръгнал да ме беси за това сега. Бях по-млад и не уважавах закона. Ще призная още, че някои от нас може и да са били по-грубички, отколкото трябва, когато ходеха да мародерстват из горите.
— Следователно — заключи Спринголд — местните жители може да са по-дружелюбни към мирните търговци?
— Възможно е — съгласи се Конан, — но само ако са многобройни и добре въоръжени. Всички племена по крайбрежието са военнолюбиви — нападат се взаимно или ограбват корабокрушенците. Но са принудени да купуват нещата, които са им необходими и които не могат да си набавят с грабежи.
— Какво значи това? — попита Малия.
— Искам да кажа, че е възможно да нападнат търговците и да вземат каквото им трябва, макар да знаят, че това означава дълго време други търговци да не посетят бреговете им. Не мислят много за бъдещето.
— Познавам много мъже, които се държат по същия начин — отбеляза Улфило саркастично. — В цивилизованите земи им викаме крале и благородници.
— Вярно — отвърна Конан. — Дълбоко в себе си повечето сме диваци, независимо дали го съзнаваме, или не. Но повечето сме се научили да се въздържаме, за разлика от мъжете на власт и от крайбрежните чернокожи.
— Как се наричат тези хора? — поинтересува се Спринголд.
— Те наричат себе си борана — отговори Конан.
— Аха! В южен Куш хората наричат себе си палана, а в северен Куш има един планински народ, известен под името фатада. Тези два народа говорят много близки езици, които са разновидност на класическия кушитски. Може би борана са южен клон на същия народ?
Конан изгледа дребното човече почти с уважение.
— Твърде е възможно. Чувал съм ги само да крещят и да се заканват. Струваше ми се, че говореха на кушитски, но някои от другарите ми кушити смятаха, че биха могли да разберат думите им ако те ги произнасят по-бавно и с по-малко гняв.
— Ходили ли сте навътре в сушата? — попита Улфило.
— Откъм Брега на скелетите не сме. Но сме влизали навътре откъм други части на крайбрежието.
Малия се наведе към него.
— Какво представлява вътрешността?
Конан се загледа през прозореца, сякаш така можеше по-добре да си представи картината на далечните земи.
— Хората говорят за Черните земи като за една страна, но това не е вярно. Човек вижда само малка част от вътрешността и то само откъм една-единствена точка на брега и си мисли, че е видял цялата Черна земя, а това е глупаво. Повечето хора са чували за големите, страшни джунгли, пълни със зверове, със свирепи хищници и с още по-свирепи хора. Но така е само покрай морето. Само малка част от Черните земи е покрита с джунгла. Тръгнете навътре по течението на някоя от реките, особено покрай Зархеба, и може седмици наред да вървите сред джунгла, на места тя ставка толкова гъста, че трябва да си пробивате път с мачете. Друг път обаче само след половиндневен преход ще се окажете в планините. Домът на малките ловци. А може след два дни път да стигнете до плато, където има малко дървета, земята е покрита с трева и дивечът е в изобилие. Виждал съм толкова многочислени стада огромни антилопи, че надали аквилонските математици биха могли да ги преброят всичките.