— Чувал ли си някога за връх, наричан Рогата на Шушту? — попита Малия.
Въпросът върна Конан към настоящето.
— Не. Какъв е този връх?
Тя сви красивите си рамене.
— Просто ориентир, който съпругът ми споменава в писмото си.
Улфило й хвърли гневен поглед, а после се обърна към Конан:
— Е, кимериецо? Ще ни станеш ли водач?
Конан се замисли. По-безумно начинание нему беше предлагано. А в живота си беше виждал много глупави начинания. Човекът, когото търсеха, сигурно беше вече мъртъв. Бяха се запътили към най-враждебното крайбрежие, което някога е посещавал. От друга страна, мъжете изглеждаха способни, жената беше хубава, а и по-добри перспективи за него не се очертаваха. Преди месеци би се изсмял на такова предложение, но сега то криеше известна привлекателност. Пък и той беше отегчен от принудителното стоене, а това пътуване положително обещаваше приключения. Ако въпреки всякаква логика успеят, хиляда златни пари ще му стигнат за дълго време, може би докато войните започнат отново. Пък и Черния бряг го мамеше.
Още веднъж погледна през прозореца, сякаш надникваше отвъд хоризонта, към обширните, непознати земи. Какви простори лежаха там — може би колкото Западните и Източните земи взети заедно! По-голямата част от тях човек от неговата раса никога не бе зървал. Там имаше чудеса, за каквито учени като Спринголд не са и сънували. Имаше и ужасни неща, и то в изобилие. Но трудностите и битките бяха станали ежедневие в живота на Конан.
— Да, с вас съм — каза той накрая.
Всички се отпуснаха и се заусмихваха един на друг.
— Тук сме отскоро — отбеляза Малия. — Има ли подходящ кораб в пристанището?
— Не — отвърна Конан. — В момента няма, а и не е имало и през последните няколко седмици. Обикновен търговски кораб няма да свърши работа. Имаме нужда от боен кораб, смел екипаж и вещ капитан. В момента такива няма на котва тук.
По лицата им се изписа разочарование.
— Значи ни предстои да чакаме дълго? — каза Малия.
— Не е задължително — успокои я Конан.
— Стига загадки, човече — изръмжа Улфило. — Или има такъв кораб в пристанището, или няма. Кое от двете?
Конан се засмя.
— Все още няма, но ще пристигне след една-две минути. Ето го — вече пуска котва!
— Какво искаш да кажеш? — попита Улфило, като се надигна от мястото си и пристъпи към прозореца, през който гледаше кимериецът.
Конан посочи към новопристигналия морски съд, който се намираше на няколкостотин метра от брега.
— Ето един кораб, който може да се окаже подходящ.
Останалите се струпаха пред прозореца да гледат.
— Изглежда малък — отбеляза Малия с растяща неувереност.
— Елате — подкани ги Конан и се изправи. — Ще отидем да говорим с шкипера. А по пътя ще ви кажа някои неща за плаването в опасни води.
Четиримата излязоха от „Албатрос“.
Втора глава
Капитанът
— Това — каза Конан, като точеше кораба, закотвен на сто крачки от кея, — е зингарански корпус, построен в Кордава. Предназначен е за крайбрежна търговия и е проектиран да бъде бърз, тъй като близо до Кордава се намират Бараханските острови, а там е пълно с пирати. По тази причина точно такива корпуси са предпочитани от бараханците, за да могат да хващат по-успешно жертвите си. Виждате ли наклона на двете мачти?
— Наклона? — попита Малия.
— Има предвид това, че са полегнали малко назад — вметна Спринголд. — Мореплавателите ценят това, защото така се улеснява управлението на кораба.
— Точно така — продължи търпеливо Конан. — Нито един кораб не се строи с такъв наклон на мачтите. Капитанът опитва различни ъгли, с различна дължина и при различно разположение на платната, за да изпробва качествата и скоростта на кораба в морето. По този наклон мога да преценя, че шкиперът иска да изтръгне възможно най-голяма бързина от съда. Точно преди да влезете в „Албатрос“, го видях как заобикаля носа и събира платната. Те са триъгълни, твърде големи за размерите на кораба. Само много добър мореплавател с добре обучен екипаж може да се оправя с ветрила като тези. В противен случай рискът съдът да се преобърне е твърде голям.
Докато стояха и гледаха, неколцина мъже се бяха качили в малка лодка, която вече се приближаваше до кораба. След малко лодката се оттласна от кораба и веслата започнаха да се вдигат и спускат ритмично, като с всеки удар тя се приближаваше все по-близо до пристана. Четиримата на кея очакваха пристигането й с различни чувства. След няколко минути лодката вече беше вързана за стълбата, която се спускаше от ръба на дървения кей. Поради отлива мъжете вътре трябваше да се покатерят един-два метра по стълбата, за да достигнат равнището на сушата. При прилив за същата цел би било достатъчно само да прекрачат вала.