— Ех, да ми беше показал дръвчето! Хмм! Ако Олд Шетърхенд се намира при тези бели, то наистина няма защо да се опасяваме чак толкова за тях. Но какво ще правим сега?
— Моите приятели ще последват Винету и ще яздят един зад друг. за да не могат юта да разберат от следите ни колко души сме. Възможно е все пак да се натъкнат на дирите ни. Хау! — Апачът насочи коня си надясно, без да се обърне, за да види дали другите са го последвали.
Както вече споменахме, бреговете на потока се раздалечаваха и образуваха постепенно ниски, а после все по-високи вериги от възвишения, които обграждаха малката равнина около езерото. По равнината не растяха дървета, но околните склонове бяха гъсто обрасли с гора, спускаща се до самата равнина, където завършваше с неширока ивица от храсталаци. Винету се движеше надясно, по склоновете, които обграждаха северната част на равнината и достигаха после до онзи планински масив на запад, чийто поток подхранваше водите на езерото. Винету използваше храстите и дърветата за прикритие.
По този начин белите заобиколиха равнината от изток на запад и когато стигнаха до потока, се видяха отдалечени на неколкостотин метра от езерото; тук те се озоваха сред дървета, между които можеха да наблюдават лагера. Слязоха от конете си, вързаха ги за дърветата и се разположиха в мекия мъх. Мястото беше изключително удобно за наблюдаване на неприятелския лагер.
Индианците се бяха насъбрали южно от селото си. После те забелязаха двама души, които се отделиха от тълпата и се затичаха на юг с всички сили. Олд Файерхенд извади далекогледа си, погледна през него и извика:
— Един индианец и един бял се състезават! Червенокожият е вече далеч напред и ще победи. Белият е дребничко човече. — Той подаде далекогледа на апача. Едва Винету бе насочил далекогледа към дребната фигура на белия, и извика:
— Уф! Това е Хобъл Франк! Този малък герой е принуден да бяга на живот и смърт, а е невъзможно да изпревари индианеца.
— Хобъл Франк ли ? — попита Олд Файерхенд. — Тогава не бива да стоим със скръстени ръце, трябва да вземем някакво решение!
— Все още не е необходимо — обади се Винету. — Още няма непосредствена опасност. Олд Шетърхенд е при него.
Дърветата растяха така, че не позволяваха да се наблюдава цялото разстояние, по което бягаха двамата. Сега те изчезнаха надясно и всички очакваха появяването им, като разбира се, бяха убедени, че индианецът ще се появи първи. Какво беше учудването им, когато вместо него се появи дребната фигура на белия, който спокойно си ходеше, сякаш бе тръгнал на разходка.
— Хобъл Франк е първи! — извика Олд Файерхенд. — Как е възможно?
— Предполагам, че чрез някоя хитрина — отвърна Винету. — Той е победил и ние ще разберем как е постъпил. Чувате ли гневните викове на юта? Сега те се отдалечават и се връщат в лагера си. А, вижте, там стоят четирима бледолики! Винету ги познава.
— Сигурно — каза ловецът. — Това са Олд Шетърхенд, Дългия Дейви, Дебелия Джими и дребосъкът Хобъл Франк.
Тези имена предизвикаха всеобщо вълнение. Някои познаваха лично някои от тях, другите пък бяха чували достатъчно за останалите, за да се събуди у тях най-живо съчувствие към съдбата им. Бяха разменени най-различни забележки и Винету каза на Олд Файерхенд:
— Нашите приятели са все още въоръжени. Следователно положението им не може да е толкова лошо. Останете тук! Апачът ще се опита да научи какво ще става по-нататък.
Той взе бинокъл със себе си и изчезна между дърветата. Измина половин час, който се стори на всички цяла вечност. После той се върна и съобщи:
— В центъра на лагера ще се състои двубой. Индианците са застанали толкова нагъсто, че Винету не можа да види кой участвува в борбата. Но забеляза как Хобъл Франк внимателно отведе конете зад вигвама и ги оседла. Белите се канят да тръгват тайно.
— Тайно ли? Значи ще бягат? — попита Олд Файерхенд. — Тогава ще застанем на пътя им и ще ги посрещнем, а може и да се отправим към тях.
— Няма да направим нито едното, нито другото — отвърна Винету, поклащайки глава. — Нека Олд Файерхенд размисли: какво ще направят червенокожите, ако белите избягат?
— Ще ги преследват.
— Когато се преследват четири или шест човека, колко воини са необходими.?
— Е-е, двадесетина или тридесет.
— Добре. С такъв отряд ще се справим лесно. Но ако се покажем на юта, след нас ще се впусне цялото племе и тогава ще се пролее много кръв.
— Винету е прав. Но индианците ще разберат нашата численост от следите.
— Те ще гледат следите, които са пред тях, но не и следите, оставени зад тях.