— Много си прав. А сега да скачаме на земята и да тръгваме! Аз ще пълзя първи. .
— Защо пък ти ще си първи?
— Защото съм бил по-дълго време в Дивия запад и разбирам от пълзене повече, отколкото ти.
— Ах, хайде бе! Я не си въобразявай много! Но ще ти направя удоволствието да си първи само защото си моят обичан братовчед. Ако някой отпред се опита да те наръга с ножа си, кажи само една дума, за да мога да ти помогна отзад.
Промъкнаха се като сенки на около петдесетина крачки от вождовете и незабелязано се приближиха до следващия огън, край който лежаха пленниците. Няколко пъти покрай тях преминаваше бързо някой червенокож. Веднъж Франк дори трябваше да се хвърли светкавично настрани, за да не го настъпи пробягалият съвсем наблизо индианец. По-късно обаче движението сред индианците намаля и те притихнаха. Онези от тях, които останаха да оплакват убития, бяха наклякали около трупа, останалите налягаха да спят.
Двамата се озоваха зад гърбовете на постовете, заобиколили полянката с пленниците. Дрол и Франк легнаха зад две съседни дървета. Пламъците на огъня бяха намалели и светлината му стана оскъдна. Едва можеха да се различат фигурите на пленниците. Дрол пропълзя още няколко крачки надясно, а след това и малко наляво, без да забележи нито един пазач. Щом се върна при Франк, той му пошушна:
— Моментът ми се струва благоприятен. Виждаш ли Олд Шетърхенд?
— Да. Той лежи най-близо до нас.
— Промъкни се до него и остани там неподвижно, като че ли и ти си вързан!
— А ти?
— Ще се промъкна до Олд Файерхенд и Винету, които лежат от другата страна.
— Опасно е!
— Не е по-опасно, отколкото тук. Как ли ще се зарадва Олд Шетърхенд, щом отново види карабината си! Побързай!
В този момент пламъците намаляха още повече — изглеждаше, че огънят ще угасне напълно. Стана толкова тъмно, че вече не можеше да се различават пленниците. Един от пазачите отиде при огъня и хвърли нови дърва. Но още преди да се разгорят, Дрол и Франк използваха тъмнината. Двамата се намериха на набелязаните места. Франк легна до Олд Шетърхенд. Опъна краката си, сякаш бяха вързани, побутна карабината «Хенри» към съседа си и прибра ръце до тялото, за да не забележат пазачите, че не е вързан.
— Франк, ти ли си? — попита тихо Олд Шетърхенд. — Къде е Дрол?
— Легнал е от другата страна, при Файерхенд и Винету.
— Слава богу, че сте намерили следите ни и можахте да пристигнете, преди да е изгряло слънцето!
— А ти знаеше ли, че ще дойдем?
— Надявах се. Когато индианците запалиха горе огъня, забелязах, че не се намирате между пленниците. Червенокожите търсиха пушката ми. Страхувах се да не ви намерят. Но те се върнаха без вас, а карабината ми беше изчезнала. Това ми обясни всичко.
— Да, без нас с теб бе свършено!
— Нищо не се знаеше. Я погледни! Франк се взря по-добре и забеляза, че ловецът му показва свободната си дясна ръка.
— Вече освободих тази ръка — продължи Олд Шетърхенд, — а другата щеше да бъде свободна след около четвърт час. В един малък закътан джоб имам сгъваемо ножче, което щеше да тръгне от човек на човек, така че не след дълго всички щяхме да прережем ремъците си. След това щяхме да скочим бързо и да изтичаме при оръжията си, които са при вождовете. Но разбира се, по-добре е, че ни намерихте. По следите на червенокожите ли вървяхте?
— Не, нищо подобно. Избягахме надолу по каньона и стигнах ме до една странична клисура, където можахме да се скрием. Имахме намерение едва при настъпването на деня да последваме дирите ви, за да видим с какво бихме могли да ви помогнем.
— Тогава всъщност не е ваша заслугата, че намерихте гората?
— Не, тази гора всъщност не сме я заслужили. Но тъй като добрата съдба ни я прати в ръцете, сигурно няма да ни се сърдиш, че после бяхме тъй невъздържани да ти направим необходимата визита.
— Знам каква стойност има помощта ти, драги Франк. Но я прибери пушката си към тялото! Може лесно да я забележат. И ми дай ножа си, за да освободя моя съсед! Той ще го предаде по-нататък.
— И след като всички ремъци са прерязани, тичаме право при оръжията, после при конете и дим да ни няма!
— Не, ще останем. Би трябвало да тичаме толкова бързо до оръжията и конете, че ще се създаде страхотна бъркотия. Никой няма да успее да намери собствената си пушка, нож и другото си имущество за толкова кратко време. Червенокожите ще се нахвърлят върху нас, преди да можем да стигнем до конете. А кой знае дали животните са все още оседлани. Не, трябва веднага да се скрием зад някакъв сигурен щит — а това са вождовете: