Както е известно, индианците умеят да разговарят чрез мимики или други движения, които са твърде различни за отделните племена. През нощта си служат със стрели, към които завързват сухи снопчета трева. Запалват тревата и започват да изстрелват стрела подир стрела. През деня запалват огън и държат над него животинска кожа или одеяло, за да задържа дима. При отстраняване на кожата или одеялото нагоре се издига облак дим, който представлява някакъв сигнал. Това е един вид телеграф, подобен на нашия, защото паузите между отделните облачета имат също така определено значение, както и нашите точки и тирета. Но не бива да се мисли, че едно племе си служи постоянно с едни и същи знаци. Напротив, те биват от време на време променяни, за да бъде затруднен неприятелят в разгадаването на знаците колкото се може повече.
Веднага щом индианците започнаха да движат одеялото, Винету се премести няколко крачки настрани, така че застана точно зад Огненото сърце, за когото бяха предназначени сигналите. «Телеграфирането» продължи може би около пет минути. През цялото време погледът на Огненото сърце не се отмести от двамата индианци. След като свършиха съобщението, те се изгубиха встрани, като едва ли можеха да помислят, че бяха наблюдавани от противниците си. Едва сега Огненото сърце забеляза, че Винету беше застанал зад него. Това събуди подозрението му и той се обърна. Винету обаче се престори, че цялото му внимание е погълнато от блестящата водна повърхност на езерото, осветена от лунните лъчи. Огненото сърце отново се успокои. Но Винету се приближи бавно до Олд Шетърхенд и Олд Файерхенд. Тримата се отдръпнаха още няколко метра встрани и Олд Файерхенд попита тихо:
— Индианците говориха с вожда си. Успя ли моят червенокож брат да види и разбере думите им?
— Видях ги добре, но не можах да разбера всяка отделна дума — отговори Винету. — Въпреки това смисълът ми е ясен. Двамата индианци са млади вождове от племето сампиче-юта, чиито воини също са дошли тук. Съветват Огненото сърце спокойно да тръгне с нас. Щом като искаме да стигнем Сребърното езеро, ние ще трябва да прекосим най-напред Гранд Ривър и да навлезем в Тей-йуаф ((юта) — Еленова долина. Б. а.). Там лагерували сега много воини на племената таше-юта, капоте-юта, и виминуче-юта. Стекли са се в долината за похода срещу навахите и чакали пристигането на юта, които са се събрали тук. Ние сигурно ще се натъкнем на тези воини и те щели да освободят заложниците. Веднага щели да бъдат изпратени до тях няколко души и да ги уведомят. А за да не се изплъзнем в никакъв случай, тукашните юта щели да изоставят лагера щом тръгнем и щели да ни последват, така че да попаднем между двете групи!
— Behold! Този план не е лош. Какво ще каже моят червенокож брат?
— Винету е съгласен, че планът е добре измислен, но ние го знаем и ще направим каквото е необходимо.
— Но нали трябва да минем през Еленовата долина, ако не искаме да загубим четири дни заобикаляне.
— Няма да заобикаляме и въпреки това няма да попаднем в ръцете на юта. Попитай моя брат Шарли! Винету е бил заедно с него в Долината на елените; Там бяхме преследвани от голяма група елк-юта. Успяхме да им избягаме, защото открихме пътека в скалите, по която преди нас вероятно не бе минавал нито един човек.
— Добре, тръгваме по този път! А заложниците няма да освобождаваме, докато не оставим зад гърба си опасната Еленова долина.
Вече бе изминал уговореният четвърт час и Олд Шетърхенд попита Огненото сърце:
— Времето изтече. Какво реши вождът на юта?
— Преди да може да ти отговори — започна Кунпуй, — вождът трябва да знае колко надалеч ще ни мъкнете със себе си като заложници.
— Ще ни придружите до Долината на елените. Ако дотогава не ни се случи нищо, ще считаме, че сте удържали думата си, и ще ви освободим.
— Ще ни се закълнете ли в думите си чрез лулата на мира?
— Да, но само пред тебе. Това е достатъчно, понеже ти говориш и пушиш от името на всички останали.
— Тогава свали калюмета си и го запали!
— По-добре да взема твоя!
— Защо? Лулата ти не е ли като лулата на Кунпуй? Или от твоята излизат само облаците на лъжата?
— Моят калюмет говори винаги истината. Но Големия вълк постъпи нечестно, а и ти имаш същата вина, защото му даде воини, за да ни залови. Не, ще пушим само от твоя калюмет. Ако не си съгласен, ще приемем, че се каниш да ни излъжеш. Решавай бързо!
— Тогава развържи Кунпуй, за да може да напълни лулата!