Това беше много остра забележка. Червенокожите мълчаха и Олд Шетърхенд продължи:
— Ти спомена името ми, значи ме познаваш. Познаваш ли и двамата воини, които седят до мене?
— Да. Те са Олд Файерхенд и Винету, вождът на апачите.
— Тогава сигурно знаеш, че винаги сме били приятели на червенокожите мъже. А защо ни преследвате?
— Защото сте приятели на нашите врагове.
— Не е вярно. Големия вълк ни плени, без да сме му сторили и най-малката злина. За да спасим живота си, трябваше да се защищаваме срещу юта.
— А защо убихте в Гората на водата Стария вожд и пленихте другите вождове?
— Пак само за да се спасим.
— Но сега се намирате при навахите и тимбабачите, които са наши врагове.
— Не, нямаме никакви лоши намерения. Искахме да стигнем до Сребърното езеро и ги заварихме тук. Чухме, че предстои въоръжена борба между вас и тях, и побързахме да ви помирим.
— Ние искаме отмъщение, а не мир!
— Знам, че сте били тежко обидени. Но не е справедливо от ваша страна да си отмъщавате на невинни хора. Ако всичко зависеше от вас, ние отдавна да бяхме умрели на кола на мъчението като другите бледолики в Долината на елените.
— Какво знаете за тях?
— Всичко. Ние погребахме труповете им.
— Значи ти си бил там?
— Да. Бяхме посред вас. Чухме, което говореха юта, и видяхме, каквото правеха. Намирахме се между дърветата, когато дойдоха навахите, и видяхме как ги прогонихте.
— Не е възможно! Не е вярно!
— Ти знаеш, че не лъжа. Попитай вождовете на юта, които бяха там.
— Как да ги попитам? Те изчезнаха. Великия Дух ги е извикал при себе си.
— Не е. Великият Дух не иска и да знае за такива вероломни и подли мъже. Той ги предаде в ръцете ни.
— Езикът ти не казва истината. Той изговаря тези думи само за да ни принуди да сключим мир.
— Да, ще ви принудя да сключите мир, но сега ви казвам истината. Вечерта, когато бяхме при вас в Долината на елените, пленихме тримата вождове. Ще ти докажа, че говоря истината. Какво е това?
Олд Шетърхенд измъкна от джоба си тесен кожен ремък с прикрепени към него парчета от пъстри мидени черупки, изрязани в цилиндрична форма, и го показа отблизо на Тътнещия гръм.
— Уф! — извика уплашено старият вожд. — Вампумът на Жълтото слънце!
— А този? — ловецът измъкна втори вампум.
— Вампумът на вожда Четирите бизона!
— А третият?
Когато той показа и третия вампум, вождът сякаш загуби способността си да говори. Направи едно движение, изразяващо уплахата му, и процеди през зъби:
— Никой вожд не дава другиму вампума си. Той е най-свещеното нещо за него. Който притежава вампума на някой друг, го е убил или пленил. Живи ли са още тримата вождове?
— Да. Те са наши пленници.
— Какво ще правите с тях?
— Живот за живот, кръв за кръв? Сключете мир с навахите и тимбабачите и ще ви върнем пленниците!
— И ние имаме пленници. Да ги разменим човек за човек!
— Ти за някое момче ли ме смяташ, та си мислиш, че не знам, че един вожд се разменя поне срещу тридесет воини? Аз ти казвам: ако не сключите мир с нас, много малко от вас ще видят отново родните си вигвами!
Тътнещия гръм се загледа мрачно и нерешително в земята. Тогава се изправи Олд Файерхенд, изпъна великанската си фигура с израз на досада и каза:
— Pshaw! Защо приказваме, щом имаме оръжия! Нека Тътнещия гръм ни каже бързо дали иска война, или мир. Тогава ще знаем какво да правим и ще му дадем заслуженото: живот или смърт.
— Не можем да решим нещата така бързо.
— Защо не? Мъже ли сте, или жени?
— Ние не сме жени, а воини. Но на мъжа не подобава да има гореща кръв. Сега ще се върнем и ще обмислим какво да направим.
— Помислете, че след половин час ще се спусне нощта!
— И през нощта можем да ви кажем какво сме решили. Онзи, който иска да съобщи на другите нещо, било ние, или вие, трябва да даде първо един изстрел и после да извика високо. Другите ще му отговорят. Аз казах. Хау! — Индианецът стана, кимна едва забележимо с глава и се отдалечи. Другите последваха примера му.
— Тъпчем все на едно и също място! — гневеше се Олд Файерхенд.
— Моят брат говори твърде ядосано — обади се Винету спокойно. — Той трябваше да остави Олд Шетърхенд да говори по-нататък. Тътнещия гръм се беше замислил сериозно и не след дълго щеше да се вразуми.