— Нима е възможно? Един-единствен мъж и някакво момиче да държат в плен няколко храбри и прочути воини?
— Дългото ухо ти казва истината. Трябва да имаш предвид, че пленниците са вързани.
— Тогава ще ти повярваме. Но разказвай по-нататък! Колко воини се намират на брега на езерото?
— Само няколко бледолики. Те охраняват другия вход към Сребърното езеро.
— Уф! Нима пътят през този каньон не е единственият? Нима има и друг?
— Да. Ако искаш, Дългото ухо ще ти го покаже.
— Къде е този път?
— Малко по-надолу оттук, между две колони в скалата има цепнатина, която извежда на една височина, а после се слиза в дълбока котловина; от нея започва дефиле, стигащо чак до езерото. Дългото ухо е яздил по този път заедно с Голямата мечка.
— А колко време ще ни е необходимо, за да се доберем до езерото?
— Три часа.
— Твърде много!
— Но наградата е голяма. Всички твои врагове ще паднат в ръцете ти, ще освободиш вашите вождове и воини и…
— И? Говори по-нататък!
— … и освен това ще намериш такава плячка, каквато още никой не е виждал.
— Плячка ли? От навахите? Сигурно имаш предвид конете и оръжията им?
— Дългото ухо не говори за навахите, а за двете Мечки и тяхното Сребърно езеро, на дъното на което са скрити несметни съкровища, огромно количество злато, сребро и скъпоценни камъни.
— Кой те е метнал така?
— Никой. Дългото ухо сам го чу от двамата. Една вечер лежеше в тъмнината между дърветата. Те се приближиха и спряха близо до него. Тогава говориха за съкровищата.
— А как са попаднали тези съкровища в езерото?
— Някакъв народ, който живял тук преди дълго време и после бил поробен, ги скрил на дъното.
— Но как може да бъдат извадени, щом са на дъното на езерото? Би трябвало да се изчерпи водата.
— Не. На това място, където сега е езерото, по-рано имало суха земя. Онзи народ издигнал висока кула и нейният връх представлява сега островът в езерото. От тази кула през долината та чак до каньона бил построен здрав тунел. После била издигната мощна широка дига, за да не може водата да изтича на север. Долината се изпълнила с вода и се превърнала в езеро, от което сега стърчи само върхът на кулата като остров. Когато долината се напълнила, водата започнала да изтича на юг. А краят на тунела бил закрит с камъни.
— Нима всичко това е истина?
— Разбира се. Дългото ухо сам се убеди, той тайно отстрани камъните и намери тунела. При входа на тунела са оставени факли, с които може да се осветява вътрешността. Тунелът води по дъното на езерото към острова, първоначалната кула, в най-долната част на която се намират съкровищата. А този тунел е направен и за да може в случай на нужда по него да се пусне водата в каньона и да унищожи намиращите се там врагове. На едно място тунелът се отваря, водата нахлува в него и се излива в каньона, където ще издави всичко живо.
— Уф! Това би могло да ни послужи. Ех, да можехме да издавим бледоликите!
— Не можем да го направим, защото и моите тимбабачи ще се издавят заедно с тях.
— Вярно, така е. Но щом всичко, което ни каза, е истина, белите и без това са загубени. Ще се справим с тях, ако си искрен. А сега искаш ли да ни водиш към езерото?
— Да, Дългото ухо е готов. Но каква част от богатствата ще получи той?
. — Това ще определи Кай-унуне, когато се убеди, че си ни казал истината. Сега ще те развърже и ще ти даде кон. Но при най-малкия опит за бягство си загубен.
Вождът даде заповедите си с тих глас. Скоро всички юта бяха на конете си и се спуснаха надолу по каньона, като отначало дяволски внимаваха да не предизвикат и най-малкия шум. Достигнаха мястото, където белите бяха завили от каньона в котловината, и тръгнаха в същата посока.
Сега, през нощта, ездата беше още по-тежка, отколкото през деня. Но червенокожите имаха истински котешки очи, а и конете им се справяха добре с трудния терен. Изкачиха се по наклонената равнина, спуснаха се в котловината и после навлязоха в теснината между скалите по същия път, по който бяха минали й белите. Втората част от пътя им бе улеснена от изгрялата луна.
Бяха изминали точно три часа, когато индианците достигнаха мястото, откъдето започваха дърветата. Тук Дългото ухо се спря и каза:
— Входът към долината е толкова тесен, че постовете могат да го бранят срещу вас много лесно. Но вие ще се появите откъм гърба им.
— А как е възможно да стане това?
— През тунела, за който Дългото ухо ви говори вече. Входът му е разположен само на няколко крачки оттук. Ще го отворим, като махнем камъните, и ще се спуснем в него. Запалим ли факлите, ще можем лесно да вървим напред. Така ще стигнем до кулата, ще се изкачим горе и ще се озовем на острова. Там има винаги няколко лодки, с които ще се прехвърлим на брега. Ще се озовем в гръб на неприятелите и ще ги победим лесно, още повече че моите тимбабачи ще преминат на наша страна, щом вождът им заповяда.