Сара Шепард
Съкрушени
( книга 13 от "Малки сладки лъжкини")
Познай себе си, познай врага.
Пролог
Лошо моджо
Имали ли сте някога лошото усещане, че ще се случи нещо ужасно… и съвсем скоро то се случва? Примерно сте някъде на почивка и внезапно получавате видение, че най-добрата ви приятелка крещи от болка — а след това тя ви казва, че точно в онзи момент си е счупила ръката? Или пък имате засилващо се предчувствие, че повече не трябва да оставате в онова хотелче в Мейн — и същата вечер покривът му се срутва? Или както онзи път, когато бяхте сигурни, че чувате сирени на кръстовището — а на следващата седмица там се случи най-ужасната катастрофа в историята на града? Това може и да ви звучи малко ала-бала, но понякога шестото чувство си е съвсем истинско. Ако някой тихичък гласец в главата ви казва, че нещо става, може би трябва да се вслушате в него.
В Роузууд се случиха твърде много ужасни неща — особено на четири красиви момичета. А в една гореща лятна нощ, когато една от тях внезапно получи лошото предчувствие, че нещо ужасно ще се случи, тя се опита да го отхвърли. Мълниите не удрят по два пъти на едно и също място.
Но знаете ли какво? Точно това стана.
Макар в Рейкявик, Исландия да беше почти три часът сутринта, небето продължаваше да е зловещо бледо. Единственото нещо, по което си личеше, че наистина е среднощ, беше пълната липса на хора — по бреговете на езерото Тьорнин нямаше жива душа. Барът „Кафибарин“, закъдето се говореше, че купонясва Бьорк, беше празен. По главната улица не се разхождаха купувачи. Всички лежаха на сигурно място в леглата си, спуснали напълно щорите, сложили маските за очи за спокоен сън.
Всъщност не точно всички. Ариа Монтгомъри се изтърси през отворения прозорец на тъмната къща в имението Бренън, което се намираше в покрайнините на града. Хълбокът й се удари в студената земя и тя силно извика, след което се пресегна и бързо затвори прозореца. Алармите в сградата виеха, но все още не се виждаха полицейски коли по пътя, който изкачваше хълма.
Тя надникна през стъклото, търсейки Олаф, момчето, с което току-що се беше запознала. Какво, по дяволите, правеше тя тук? Ариа трябваше да се е сгушила в леглото си в пансиона, до приятеля си Ноъл — а не да нахлува незаконно в разни къщи заедно с някакъв непознат. И не да бъде арестувана и вкарана в затвора до края на живота си.
Олаф се появи на прозореца и повдигна една картина пред стъклото така, че Ариа да я види. Платното бе нашарено с ярки, сияещи спирали. Малкото градче беше с главата надолу, спиралите приличаха на сталактити в пещера. В ъгъла се виждаше подписът на художника: Ван Гог.
Самият Винсент.
Ариа отново почувства гаденето. Тя беше поискала да дойдат тук. Тя беше намерила картината и я беше свалила от стената. А сега осъзна, че това е било огромна грешка.
Момичето погледна Олаф.
— Остави я! — извика тя през стъклото. — Излизай, преди да са пристигнали ченгетата!
Олаф открехна съвсем леко прозореца.
— Какво искаш да кажеш? — попита той с исландски акцент. — Нали това ти беше идеята? Или вече си размислила? Може би приличаш повече на еснафския си приятел, отколкото си мислех. И си повече американка, отколкото предполагах.
Ариа се извърна. Тя беше размислила. Тя беше американка. Все пак бяха дошли на почивка — единственото, което искаше, беше да се позабавлява една нощ. Ваканциите не трябваше да свършват по този начин.
Предишната пролет, когато Ноъл беше обявил, че организира пътуване до Рейкявик за себе си, Ариа, брата на Ариа — Майк, и неговата приятелка Хана Мерин, Ариа беше откачила от радост. В продължение на три години тя беше живяла в Исландия заедно със своето семейство, след като най-добрата приятелка на момичетата, Алисън Дилорентис, изчезна в края на седми клас, и сега си умираше от нетърпение да се върне там.
Освен това двете с Хана имаха нужда да отидат някъде — където и да е. Месеци наред, заедно с другите им две най-добри приятелки — Спенсър Хейстингс и Емили Фийлдс — те бяха преследвани и измъчвани от есемесите на злия А., който се оказа истинската Алисън Дилорентис — онази Али, което те бяха познавали, беше всъщност близначката й Кортни. Кортни бе прекарала по-голямата част от живота си в психиатрична клиника, но беше успяла да се размени със сестра си в началото на шести клас и да се престори, че се сприятелява с Ариа, Спенсър, Емили и Хана. Истинската Али си беше отмъстила, убивайки Кортни в онази последна нощ в края на седми клас… и вгорчи живота на момичетата, като се превърна в А. и едва не уби и тях.