Тя затвори телефона и си пое дълбоко дъх. Щом баща й беше отпратил агент Фуджи, тя щеше да опита при някой друг. Може би Ариа. И тогава какво?
Просто нямаше как да застъпи на смяна. Хана тръгна по коридора и зави към фоайето, готова да каже на Шон, че ще се върне някой друг ден за гримирането. То беше пълно с народ, хората говореха в един глас. Господин Ейкърд разговаряше с двама мъже с официални облекла край регистратурата. Един полицай говореше по своето уоки-токи. Някакъв мъж с камера влезе, последван от репортер, облечен в костюм. В ъгъла друг репортер интервюираше Шон, чието лице изглеждаше загрижено.
Стомахът на Хана се сви. Всичко това заради Греъм ли беше?
Кели стоеше край групичката, притиснала длан към устата си. Хана я дръпна за ръката.
— Какво става?
Сестрата я зяпна с ококорени очи. Отвори уста, за да отговори, но от там не излезе нито звук.
Хана погледна към един от болничните коридори.
— Мога ли да отида да поговоря с Кайла? — Може би тя щеше да й обясни какво се е случило.
Сестрата, която стоеше до Кели, се ококори.
— Скъпа, нареди се на опашката.
Хана примигна.
— Д-да не би да се е случило нещо с Кайла?
Кели зяпна изненадано.
— Мислехме, че знаеш — отвърна тя с приглушен глас. — Скъпа, Кайла е мъртва.
— Какво? — Хана отстъпи назад и се блъсна в някого. Когато се обърна, видя Шон. — Какво става тук? — попита тя с разтреперан глас.
Погледът на Шон се стрелкаше наляво и надясно. Той пристъпи към нея.
— Рано тази сутрин някой намерил тяло в канавката до сградата. Момичето носело болнична гривна с името си — Кайла Кенеди.
Хана притисна ръка към устата си.
— Не. — Сълзи опариха лицето й.
Тя се свлече в ръцете на Шон и той я потупа по рамото.
— Като че ли е била убита преди няколко дни и е била захвърлена там — каза тъжно Шон.
Хана рязко се надигна.
— Чакай. Това е невъзможно. Снощи я видях. Лежеше в леглото си в коридора, близо до стаята на Греъм.
По лицето на Шон премина смутено изражение.
— Точно там е работата, Хана. Според мен това не е била Кайла. Бил е… някой друг. Каква ужасна грешка — огромен законов и обществен кошмар.
— Какво? — Хана се чувстваше така, сякаш мозъкът й изтича през ушите. — Какво искаш да кажеш?
— Полицията е убедена, че истинската Кайла, нашата пациентка, е умряла поне преди няколко дни. Но сестрите — и очевидно ти — си спомнят, че в леглото на Кайла е имало някой и след това.
— Но… аз разговарях с нея! — ахна Хана. — Ние се сприятелихме!
Шон изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне.
— Снощи сестрите откриха, че Кайла е изчезнала. Когато се появи тялото, ние си помислихме, че това е всичко, но данните на съдебния лекар са неоспорими. Теорията е, че човекът, който е лежал в леглото, е убил Кайла и си е сложил превръзки на лицето, за да може по някаква причина да се промъкне в клиниката. А след това, поради някаква друга причина, тя просто… си е тръгнала.
— Но в това няма никакъв смисъл! — проплака Хана. — Защо му е на някой да направи това?
— Не знам — отвърна тихо Шон.
В залата просветнаха светкавици. Няколко сестри стояха в ъгъла и плачеха. Един мъж с яке, на което пишеше КРИМИНАЛИСТИ, започна да огражда част от залата. Хана се облегна на масата и се опита да възстанови дишането си. Когато се размърда, нещо остро я убоде отстрани. Беше пъхнато в джоба на ризата й. Хана се намръщи и извади сгънат лист хартия. Нямаше спомен да е оставяла нещо в мантата си предишния път.
Тя разгъна хартията и видя ситни, закръглени букви. Всъщност познати закръглени букви. Стомахът й се сви. Почеркът приличаше на Алиния.
Скъпа Хана, пишеше в бележката. Мога да обясня всичко, особено защо направих онова, което направих. Но аз мисля, че знам какво целиш и искам да ти помогна. Отговорът, който търсиш, се намира в склада на „Роузууд дей“. Той ще ти даде доказателството, което търсиш и така всичко ще се успокои. Върви там ВЕДНАГА… преди да е станало твърде късно. С любов, Кайла.
Лицето на Хана сигурно беше пребледняло, защото Шон я докосна по ръката.