Ариа седна на дивана. Историята ставаше все по-странна. Значи Олаф е изфалшифицирал нападението си? В това имаше някакъв смисъл — може би той беше осъзнал, че полицията е по петите му и е търсел начин да се измъкне. Може би А. е прочел статията и се е хванал за възможността, без изобщо да е ходил до Исландия и да е крал картината. Това си беше чист късмет за А.… и лош късмет за Ариа.
Телефонът й звънна. Тя изписка и погледна към екрана. Хана.
— Гледа ли новините? — извика тя.
— Не… — От другата страна се чуваха шумове, сякаш Хана шофираше. — Но двете трябва да се видим. Става нещо странно.
— Със сигурност става нещо странно. — Ариа стисна здраво телефона си. — Картината от Исландия е фалшива — което означава, че ченгетата нямат нищо срещу нас. А знаеш ли кое е още по-странно? Олаф не е мъртъв. Той е изфабрикувал нападението си и е подправил картината.
Линията пропука.
— Ха! — възкликна Хана. — Значи според теб А. просто е попаднал на историята, използвал я е и е подправил картината?
— Да. — Ариа погледна през прозореца към къщичката за птици, която майка й беше сковала предишната година. — Това означава, че още сега можем да отидем в полицията, без да се притесняваме, че ще загазим. Дори А. да спомене Ямайка, пак няма да пострадаме толкова, колкото ако картината беше истински Ван Гог. — Тя се прокашля, сякаш нещо я придърпваше в гърдите. — Не че чак толкова ми се ходи в полицията. — Не можеше да понесе мисълта, че полицаите ще тръгнат след Ноъл. Или пък можеше. Не беше сигурна.
— Всъщност според мен А. продължава да ни води за носа. Получих странна бележка в клиниката, че има някаква важна улика, която ще ни отърве от всичко. Мисля, че Али я е написала.
— Какво? — Кожата на Ариа настръхна. — Как?
— Ще ти обясня всичко, когато се срещнем. Да се видим край склада в „Роузууд дей“. Може би тя е там.
Ариа хвана дръжката на вратата.
— О, господи. Ами ако е капан?
— Затова се обадих на полицаите да дойдат с нас. И преди да изпаднеш в истерия, Ариа, знай, че трябваше да го направя. Нещата стигнаха твърде далеч. Ако Али е там и я хванем, полицията трябва да присъства. Да се срещнем след десет минути.
— Добре — прошепна Ариа и прекъсна разговора. Няколко мига остана неподвижна в смълчаната си къща, загледана в прашинките, които се въртяха във въздуха. През последните няколко минути се бяха случили твърде много неща. Тя знаеше, че трябва да се срещнете Хана… ами ако Али беше там и Ноъл беше с нея? Полицията щеше ли да арестува и него?
Но нали Ариа искаше точно това. Той я беше лъгал повече от година. Никога не я беше обичал. Нали?
Тя грабна ключовете си от кукичката в коридора; огромна тежест притискаше гърдите й. Ариа просто не можеше да го мрази, дори след всичко, което се беше случило. Можеше само да се надява, че каквото и да се случеше, то щеше да премине така, както се маха лейкопласт — бързо и безболезнено.
Докато шофираше, Ариа изключи радиото и леко свали прозореца. Погледът й се стрелкаше от едната страна на пътя към другата, надявайки се — опасявайки се — че може да зърне Ноъл. Най-накрая сви в паркинга на „Роузууд дей“. Там имаше само няколко коли; футболният отбор имаше неделна тренировка. Ариа забеляза приуса на Хана и тръгна към него. Волвото на Емили и мерцедеса на Спенсър също бяха тук. Спенсър и Емили носеха тениски и маратонки, а Хана беше облечена с розова престилка и чехли от клиниката. По всичко си личеше, че полицаите все още не бяха пристигнали.
— Ето я бележката. — Щом Ариа стигна до момичетата, Хана й подаде едно листче.
Ариа го погледна и веднага разпозна дребните, закръглени букви. Почеркът беше същият като в изпълненото с омраза писмо, което Али беше пъхнала под вратата на спалнята им в Поконос, точно преди да драсне клечката кибрит. Отговорът, който търсиш, се намира в склада на „Роузууд дей“… Върви там ВЕДНАГА… преди да е станало твърде късно.
— Господи — прошепна Ариа. — Тя сигурно знае, че ще разпознаем почерка й. И сега просто ще влезем вътре и ще направим точно каквото иска?
— Все пак трябва да проверим, не мислиш ли? — попита Хана. — Полицията ще пристигне всеки момент.
Спенсър отново погледна към бележката.
— И все пак как получи това?
— От една пациентка, с която се запознах в клиниката. — Хана се спря за момент, поглеждайки над хълма. Разнесе се вой на сирени. На хълма се появи полицейска кола. Стомахът на Ариа се сви.