Ариа се накани да отговори, но в този момент впери поглед в склада. За неин ужас един от футболистите тичаше към него. Ръката му се протегна към дръжката.
— Чакай! — Ариа се затича към него. — Не го отваряй! — В главата й се въртяха всякакви предположения за онова, което се намира вътре. Експлозиви. Диви зверове. Самата Али.
— Не го отваряй! — изкрещя отново Ариа. Спенсър, Емили, Хана и двамата полицаи я последваха, като също започнаха да викат на момчето.
Но беше твърде късно — той натисна дръжката. Вратата на склада се отвори със скърцане и застърга във висотата трева.
Коутс бутна момчето настрани и се опита отново да я затвори, но изведнъж се спря и лицето му пребледня.
— Мамка му! — прошепна той.
Ариа надникна вътре. В първия момент единственото, което можа да види, беше тъмнина. След това започнаха да се появяват различни фигури: топки, стикове, дюшеци, препятствия, мрежи за врата. Когато видя предмета върху стола в дъното на помещението, тя си помисли, че това е просто поредният спортен уред — боксова круша, може би, или нещо подобно.
След това се появи една ръка. Два крака. Глава, отпусната върху гърдите. Ариа пристъпи напред, досещайки се за части от секундата преди да види лицето кой може да е това. Тя се отпусна на колене и проплака. Хана ахна. Спенсър изпищя. Емили отстъпи няколко крачки назад със застинало от ужас лице. Футболистът се обърна и се хвърли на тревата. Коутс и Харисън прогониха останалите играчи.
— Това да не е…? — проплака Спенсър.
За щастие не успя да произнесе името му. Ариа гледаше към главата на Ноъл. Той все още беше облечен в смокинг, ръцете му бяха завързани зад гърба, а глезените — за краката на стола. Устата му беше залепена с голяма лента. Кожата му бледнееше зловещо, а на бузите му имаше големи рани, сякаш го бяха шибали с камшик.
В главата й като че ли биеха огромни камбани. Това не можеше да се случва. Това не можеше да се случва.
— Трябва ми линейка! — изкрещя Хана в телефона си. — Направете нещо!
Спенсър се приближи до Коутс, който крещеше нещо по уоки-токито си. Но Ариа едва долавяше гласовете им. Тя лежеше на напукания под на склада, неспособна да помръдне и да се приближи до Ноъл, ужасена от мисълта, че може да е мъртъв. В този момент единственото, което виждаше, бяха лъскавите обувки на краката му. Тя беше с него, когато той си ги беше купил. Изпробва няколко чифта в магазина, също като някое момиче. Стилната мацка заслужава стилен кавалер, й беше казал той е намигване.
Телефонът й изписука. Незнайно как тя успя да се надигне и да седне, за да погледне към екрана му зад нея приятелките й сновяха наоколо, опитвайки се да възприемат онова, което виждат. Но техните телефони също зазвъняха и всяка се спря, за да прочете ужасното съобщение.
Какво следва…
Лъжкините най-после вдянаха, че сме двама. Доста време им отне. И пак не са разбрали както трябва. Бяха твърде заети да разследват Ноъл, за да видят какво се крие под самите им малки нослета: ние. Но примката се стяга и скоро те ще бъдат онези, които ще увиснат на въжето…
Хана може и да е избрана за кралица на балния двор, но следващият двор, в който ще се озове, ще е на затвора. Последният път, когато проверихме, блъскането на човек, последвано от бягство, все още си е престъпление… Щом избирателите на татко разберат за това, Хана няма да е единственият губещ в семейство Мерин.
Спенсър се потопи в конспиративните теории и стигна твърде далеч за наше неудовлетворение. Но тя има какво още да научи за шпионирането. Като например да не се промъква напред, ако ние знаем, че се приближава.
Значи малката сладка приятелка на Емили е в Бонеър. Сещаме се за няколко души, които може да се заинтересуват от тази информация, като се започне със специален агент Джасмин Фуджи. Няма да е зле Емили да започне да си съставя свой собствен списък за нещата, които иска да направи, когато излезе навън — съвсем скоро двете с Джордан ще се окажат зад решетките. Или дори още по-зле.
И накрая Ариа. Ноъл може да не е А., но е ясно, че е двуличник. Какво може да се очаква от един типичен роузуудчанин? И какво би направила нетипичната Ариа? Ние залагаме на артистично оттегляне в Европа. Но тя не знае ли, че всички измъчени художници умират млади?