— Видях я! — възкликна Ариа. — Изглежда малко… като боядисана с пистолет, не мислиш ли?
Хана сви рамене.
— Не знам. Странното е, че А. изпрати това буквално в момента, когато видях преобразената Чейси… сякаш ме беше наблюдавал. В „Рив Гош“ имаше толкова много деца, но не видях никой да изпраща есемес.
— А. е навсякъде — прошепна Ариа, потрепервайки. Те бяха подозирали различни хора, че са Новия А., но всеки път се оказваха в задънена улица — в един от случаите дори с труп в краката — или биваха наранявани. Като Греъм, момчето, с което Ариа се беше сприятелила по време на пътуването — той се беше оказал бившият приятел на Табита. Известно време Ариа се беше притеснявала, че Греъм може би е А. — той определено имаше мотив, а и беше започнал да се държи толкова странно с настояванията си, че трябва да й каже нещо. Сега тя знаеше, че той е искал да й каже, че някой я наблюдава. Но А. беше взривил бомбата, преди момчето да успее да й каже кой… може би защото А. не искаше Греъм да разкрие самоличността му.
— Получавала ли си нови послания от А.? — Хана прибра телефона в джоба си.
Ариа поклати глава, после показа на Хана един нов айфон, прибран в розов, неопренов калъф.
— Но може би защото имам това. Номерът му не може да се проследи.
— Добре си го измислила — каза Хана. Тя погледна нервно към игрището. — Смяташ ли, че А. може да ни натопи за убийството на Табита?
Ариа облиза устните си. А. притежаваше онези ужасни снимки от онази нощ, на които момичетата се намираха на покрива на курорта. А кой знае какво още не им беше показвал.
Тя се канеше да отговори, когато внезапно тонколоните, монтирани над пейките, пропукаха.
— Внимание! — отекна нечий глас. Последваха шумно кашляне и подсмърчане. Беше директорът Апълтън. Незнайно защо той винаги се прокашляше в микрофона, издавайки звуци, които приличаха на оригване.
— До всички абитуриенти! Имам вълнуващи новини! — каза Апълтън. — Вече имаме номинациите за нашите майски крал и кралица! За крал са Джоузеф Кетчъм и Ноъл Кан!
Всички, които бяха насядали по пейките, заликуваха. Хана сбута Ариа, а момчетата на игрището започнаха да пляскат Ноъл по гърба по онзи небрежен начин, който казваше „да се преструваме, че балът не означава нищо, макар че всъщност означава много“.
— А за кралица — продължи Апълтън, — имаме Хана Мерин…
Хана се усмихна нервно. Ариа стисна ръката й.
— … и Чейси Бледсоу! — завърши Апълтън.
Последваха ръкопляскания. Двама души се намръщиха и попитаха коя е Чейси — сякаш не бяха ходили заедно на училище още от детската градина. Хана сви устни.
— Нали не се притесняваш, че Чейси наистина може да спечели? — попита Ариа.
— Не мога да се състезавам! — Хана хвана един щръкнал конец на полата си. — В никакъв случай няма да ви зарежа, за да стана майска кралица.
Говорителите отново пропукаха.
— Що се отнася до отговорника за декорирането на бала — заяви Апълтън, — имаме много кандидати. Веднага щом направим своя избор, ще го обявим.
Тълпата се размърмори. Хана погледна към Ариа.
— Ти кандидатства ли?
— Исках, но забравих — каза Ариа разочаровано. „Роузууд дей“ приемаше своя отговорник за декорите на бала много сериозно — онези, които кандидатстваха, трябваше да попълнят заявление от десет страници, в което да изложат идеите си и да представят скици на декора. Трябваше да го предадат месеци предварително, а някои кандидати дори прилагаха дигитални портфолиа и клипове, в които обясняваха защо искат да бъдат избрани — но хората, които досега бяха печелили титлата, непрекъснато се хвалеха колко забавно е било. Освен дизайна на декора, отговорникът поддържаше и блог на бала и правеше снимки на шантавите, но наистина специални бални ритуали, като например голямата конга-върволица и снимките на краля и кралицата в гробището до хотел „Четирите сезона“ във Филаделфия, където всяка година се провеждаше събитието. Ариа беше дотолкова погълната от А., че беше пропуснала крайния срок за кандидатстване.
— Но аз мога да ви съобщя, че сме решили каква да бъде темата! — продължи Апълтън. — Ученическият съвет се спря на… Звездна нощ!
Учениците се развикаха радостно. Хана се облегна на оградата.
— Това е доста добра тема, не мислиш ли?
Ариа просто гледаше Хана, а кръвта се беше отдръпнала от лицето й. Сега като се замислеше, добре че не беше кандидатствала. Това беше ужасна тема.