— Съгласен съм — отвърна Олаф. — Подобно изкуство трябва да принадлежи на света, а не само на един човек.
Ариа кимна категорично.
— То трябва да е свободно.
— Свободно? — изкиска се Ноъл от пода. — Това не е тигър в клетка, Ариа.
Но очите на Олаф проблеснаха.
— Това е най-красивото нещо, което съм чувал някога — каза той с прелестния си исландски акцент.
В следващия миг, докато се усети, тя вече се беше облегнала на стената извън бара, брадата на Олаф дращеше лицето й, а устните му търсеха нейните. Когато вратата изскърца, те бързо се разделиха. На прага се появи фигура и сърцето на Ариа спря. Ноъл?
Всъщност навън беше излязла Хана. Щом ги видя, тя се спря с отвратено изражение на лицето.
— Моля те — каза умолително Ариа, отстъпвайки встрани от Олаф. — Не казвай на никого!
Силният звук на свирка откъсна Ариа от спомена. Тя погледна към Хана и я видя да гризе ноктите си така, сякаш бяха направени от шоколад. Долу на игрището Ноъл се смееше на нещо с Джим Фрийд. Той сигурно не си спомняше разговора от онази нощ — беше много пиян. Слава богу, че нямаше представа какво още се беше случило тогава — никой не знаеше, освен Хана. Понякога, в мрачни моменти, Ариа се осмеляваше да си мисли за Олаф. В новините така и не съобщиха, че са го хванали — тя предположи, че той и картината все още са някъде там. Но как беше успял да избяга от имението? Къде беше отишъл?
Пиук.
Ариа погледна надолу и се намръщи. На екрана на новия й телефон се беше появило съобщение за нов есемес. Само че тя все още не беше дала номера му на никого.
Сърцето й заби ускорено. Тя нервно отвори съобщението. То съдържаше снимка на обгърнатия от пламъци круизен кораб. Придружаваше я кратък текст.
Какво пламенно пътуване, Ариа — сигурен съм, че най-доброто ти приятелче Греъм също смята така. По-добре се надявай да не се събуди!
5.
Нека разпитите да започнат
Сряда следобед Спенсър стоеше пред голямото огледало в спалнята си и оглеждаше отражението си. Само след няколко минути агент Фуджи щеше да дойде да ги разпитва и Спенсър не можеше да си спомни последния път, когато толкова се беше притеснявала какво да облече.
Дали раираният блейзър не беше официален? Тя се намръщи, съблече го и изпробва една розова блуза, която обаче я направи да изглежда като голямо блокче розова дъвка. Трябваше й нещо ежедневно, но сериозно. Момичето от съседния вход — не, умното момиче от съседния вход. Някой прилежен, който никога, ама никога не нарушава закона.
Погледът й се плъзна по лъскавата, перленосива рокля на Зак Поусън, която висеше в калъфа си на закачалката. Етикетът й все още стоеше на нея, но сърце не й даваше да я върне в магазина. Два дни по-късно болката от отхвърлянето на Рифър все още не утихваше. Спенсър му беше изпратила няколко жалостиви съобщения, молейки за нов разговор. Може би не беше разбрала правилно какво е имал предвид, когато й беше казал, че не трябва да се обвързват сериозно. Може пък да е променил мнението си. Но Рифър не й отговори и тя започна да се чувства глупава и отчаяна. Реши, че онова, от което има нужда, е кавалер за бала, който да я поразсее малко. Но кой? Всички приемливи момчета бяха заети още отпреди месеци. Спенсър се замисли дали да не се обади на предишното си гадже Андрю Кембъл, който се беше дипломирал по-рано и сега учеше в университета „Корнел“, но двамата не бяха разговаряли от миналата пролет.
На вратата се позвъни и тя съблече блузата, бързо се преоблече и слезе по стълбите издокарана в синя оксфордска рима и тесни панталони в цвят каки. На верандата стояха Ариа, Емили и Хана, които подскачаха и трепереха като три бутилки кола върху клатеща се маса. Трите влязоха бързо вътре.
— Трябва да направим нещо — каза Хана.
— Мисля, че А. чете имейлите ми — проплака в същото време Емили.
— Аз получих есемес на нерегистриран телефон — избъбри Ариа.
— Чакайте малко. — Спенсър се спря на прага на дневната. — Започнете отначало.
Всяко момиче й обясни, че през последните четирийсет и осем часа е получило съобщение от А. Също като Спенсър, всичките бяха заплашени, че ще бъдат издадени на полицията, а няколко споменаваха агент Фуджи по име. Случилото се с Ариа беше особено тревожно — само за няколко часа А. беше успял да се сдобие с нерегистрирания й номер.