Емили погледна към мястото, където някога се беше намирал хамбарът.
— Всичко това звучи добре и ще свърши работа, ако не искаме А. да знае къде се намираме сега. Но въпреки това той може да ни натопи за миналото.
— Това е втората част от плана ми — извика Спенсър над шума от духалката. — Веднага, щом стане възможно, трябва да отидем на някое наистина тайно и безопасно място, да седнем и да решим кой може да е А. Сигурно има всякакви улики, за които дори не сме се замисляли. А сега, след като знаем какво се е случило в нощта на пожара, А. би могла да е Истинската Али.
Духалката за листа изпърпори. Дърветата в дъното на двора се разлюляха и за миг на Спенсър й се стори, че зърна между тях някаква фигура.
— Идеята ми се струва добра — рече Хана. — Къде ще отидем?
Всички се замислиха. Спенсър отмести поглед към светлината, която струеше от кабинета на господин Пенитисъл в къщата.
— Онзи ден господин Пенитисъл ми каза, че в каталожната му къща в Крествю има паник-стая. Тези места не са ли звукоизолирани?
— Така мисля — отвърна Хана. — Понякога имат и видеонаблюдение, за да можеш да виждаш дали има някой в имота ти.
— Идеално — рече Емили. — На такова място никой няма да ни чуе.
Ариа потрепна.
— Крествю не е далеч оттук, нали? В Хоупуел?
— Да — каза Спенсър. Хоупуел беше градче на около петнайсетина минути с кола от Роузууд. — И съм сигурна, че ще успея да открадна ключа от къщата. — В кабинета си господин Пенитисъл пазеше дубликати от ключовете на всички имоти. Трябваше само да открие този, който й трябваше.
Очите на Емили проблеснаха.
— Заедно ли ще отидем?
Спенсър яростно тръсна глава.
— Трябва да пътуваме поотделно, за да объркаме А. Най-добре ще е, ако използваме и различни превозни средства — автобус, влак или кола.
Ариа задълба с крак земята.
— Има обществен транспорт до Хоупуел.
— И ако някои от нас отидат с колите си, трябва да тръгнат по различни маршрути — каза Емили. — А. няма да знае коя от нас да последва. А ако усетим, че някой ни следи, можем да ускорим или да отбием, да направим бърз завой и може би да го хванем в крачка. Така ще можем да го видим кой е.
— Страхотно — рече Спенсър и погледна сериозно останалите. — Какво ще кажете за утре вечер?
Всички кимнаха утвърдително. Тогава Спенсър зърна черния седан, който се приближаваше по дългата алея. Стомахът й се сви. Време е за шоу.
Колата спря пред къщата. Една висока, слаба жена с дълга, вълниста коса и резки черти на лицето тръгна към входната врата. Когато забеляза Спенсър и останалите момичета в задния двор, тя се спря и махна с ръка.
— Госпожице Хейстингс? — Тя погледна с любопитство към духалката за листа. — Имате работа по двора?
Спенсър изключи духалката и я пусна на земята. После тръгна към къщата по мократа трева.
— Нещо такова.
Жената протегна ръка.
— Аз съм Джасмин Фуджи. — После огледа останалите с големите си, сиви очи. — Нека позная. Хана, Ариа и Емили — каза тя, сочейки поред момичетата. Но пък това не беше кой знае колко трудно — предишната година, след предполагаемата смърт на Истинската Али, четирите се бяха появили на корицата на списание „Пийпъл“. Дори беше излъчен телевизионен филм „Малка сладка убийца“, в който се описваше как Истинската Али бе измъчвала и едва не беше убила момичетата.
Когато никой не й отговори, жената се прокашля.
— Какво ще кажете да влезем вътре и да поговорим?
Спенсър ги въведе през кухнята, опитвайки се нервно да преговори всичко. После четирите се наредиха една до друга на дивана в дневната. Ариа започна да си играе с пискюла на една от възглавниците. Емили кръстосваше и изпъваше краката си. Косите на всички приличаха на птиче гнездо в ремонт, разрошени от духалката за листа.
Фуджи седна срещу тях върху раирания фотьойл, извади една жълта тетрадка и я отвори на празна страница. Ноктите й бяха безупречно поддържани и лакирани в розово.
— Така. Добре. Първо, благодаря ви, че се съгласихте да се видим. Това е просто формалност, но ви благодаря за сътрудничеството.
— Няма проблем — отвърна Спенсър с най-зрелия си, професионален глас. Искаше й се да се сети къде да дене ръцете си.
— Имената ви се появиха в списъка с гости на курорта „Скалите“ в Ямайка по същото време, когато е била убита Табита Кларк — каза Фуджи, поглеждайки към друг лист хартия. — От двайсет и трети до трийсети март. Можете ли да го потвърдите?