— Да. — Гласът на Спенсър прегракна и тя започна отначало. — Да. Бяхме там. Отидохме на почивка по време на пролетната ваканция заедно с много други наши съученици.
Фуджи й се усмихна напрегнато.
— Сигурно е било хубаво.
Спенсър потрепна. Като че ли долови горчивина в гласа й. Сякаш си мислеше, „Сигурно е било хубаво за вас, разглезени богати момичета. Смятате, че всичко ще ви се размине?“ Но след това Фуджи посочи картината с акварели на пасторална ферма, която висеше на стената на верандата.
— Баба ми имаше също такава, само че по-голяма.
— О, страхотно. Винаги съм харесвала тази картина — отвърна бързо Спенсър. „Успокой се“, смъмри се тя на ум.
— Така. — Фуджи извади чифт очила от чантата си и ги сложи на носа си, след което отново прегледа записките си. — Срещали ли сте госпожица Кларк, докато бяхте отседнали там?
Спенсър се спогледа с останалите. Предишната вечер бяха обсъдили това набързо, докато разговаряха по телефона, но внезапно съзнанието й се оказа празно.
— Може да се каже — отвърна тя след момент. — Разменихме няколко думи, нищо важно.
Фуджи свали очилата си и пъхна едната от дръжките в устата си.
— Можете ли да ми кажете за какво?
Стомахът на Спенсър се сви.
— Тя мислеше, че й изглеждаме познати. Като отдавна изгубени сестри.
Фуджи наведе главата си на една страна. Обеците й във формата на капки се разклатиха.
— Това е доста странно.
Спенсър сви рамене.
— Беше пила доста.
Фиджи записа нещо в тетрадката си и се обърна към другите момичета.
— А вие спомняте ли си Табита?
Емили кимна.
— Танцувахме наблизо. — Тя преглътна тежко.
Фуджи се обърна към Хана и Ариа и двете отговориха, че са се разминавали с Табита, но не са разговаряли по-сериозно. Фуджи не ги накара да обясняват по-подробно за какво са говорили, затова Емили не спомена странно познатата гривна, която Табита носеше, Ариа не каза нито дума за това как Табита беше намекнала, че баща й изневерява, а Хана не й каза, че Табита е знаела за миналото й като загубенячка.
Всички отговаряха отчетливо. Ако Спенсър наблюдаваше отстрани разговора, момичетата щяха да й се сторят искрени. Малко стреснати и тихи, но това беше нормално: момиче, с което са се срещали, е било убито само на няколко метра от мястото, където са спели.
Фуджи сложи капачката на химикала си.
— Като че ли много хора ми казват едно и също нещо — Табита очевидно се е появила онази нощ, поговорила е с доста хора. Всички си я спомнят, но никой не може да я свърже с никого. — Тя остави тетрадката си на масата и срещна погледите им. — Освен това чух, че сте се намирали на онзи круизен кораб, който се взриви.
— Точно така — изграчи Спенсър.
— И чух, че сте били до къщата на Гейл Ригс, когато е била убита. — Тя седеше и ги гледаше, без да мига.
Хана кимна леко с глава. Емили се изкашля.
— Винаги се намираме на погрешното място в погрешното време — каза Спенсър.
— Като че ли сте изкарали две доста трудни години, момичета. — На лицето на Фуджи се появи тъжна усмивка. — Маниаците по теориите на конспирациите сигурно са във възторг от вас. Може да кажат, че сте прокълнати.
Момичетата се засмяха, макар смехът им да бе безжизнен и пресилен. Когато Фуджи ги изгледа многозначително, всичките настръхнаха. Ами ако А. вече й беше разказал всичко? Ами ако тя просто си играеше с тях и ги чакаше да се подхлъзнат?
Но тогава жената притисна длан към тетрадката си и се изправи.
— Благодаря ви за отделеното време, момичета. Ако се сетите още нещо, обадете ми се.
Спенсър бързо скочи.
— Ще ви изпратя.
Фуджи се сбогува с нея на прага, прекоси пътечката и се качи в колата си. Когато даде на заден ход и излезе от алеята, Спенсър се обърна към приятелките си, които продължаваха да седят стреснати на дивана.
Хана първа наруши мълчанието.
— Мислех, че направо ще ни арестува.
— Знам. — Ариа се облегна назад върху възглавничките. — Бях убедена, че знае повече, отколкото разкрива.
Пиук.
Това беше телефонът на Спенсър. Гърбовете на всички момичета се изпънаха като струни. Скоро пропя и телефонът на Емили. После изжужа този на Хана. Телефонът на Ариа издаде леко подсвирване. Екраните им проблеснаха и на тях се появи съобщението за нов есемес.