Когато Емили затвори вратата зад гърба си, няколко момичета, облечени с бели пижами, се обърнаха напрегнато към нея, може би с надеждата, че тя е дошла на посещение при някоя от тях. Едно дебело момиче, което имаше отчетливо плешиво петно на главата си, се опита да се усмихне, но усмивката й приличаше повече на гримаса. Едно крехко на вид, бледо момиче наведе главата си и промърмори нещо. Емили се огледа, търсейки Келси, но не я видя никъде. Тя беше твърде притеснена, за да попита сестрата дали Келси все още е тук.
След това Емили зърна в ъгъла едно момиче с платиненоруса коса. Тя отговаряше на описанието, което Хана й беше дала за Айрис. Емили се прокашля и я повика по име. Момичето, което едва ли тежеше повече от четирийсет килограма, се обърна рязко и изгледа продължително и многозначително Емили.
— Името ти не е Хедър Мърфи — каза тя сухо и остро. Когато се изправи, бялата пижама увисна около хълбоците й. — Ти си една от нейните приятелки, нали? — Айрис се приближи съм Емили. Дъхът й миришеше на кисели бонбони. — На онази кучка, която открадна живота на Алисън.
Емили потрепна. Тя усещаше как погледите на всички в стаята се забиват в нея, но не искаше да им окаже удоволствието да изглежда притеснена.
— Точно така, аз съм Емили — каза тя. — Бях приятелка на Кортни. — Все още й звучеше много странно да нарича Тяхната Али Кортни. — А аз чух, че ти си била приятелка на Али — и съквартирантка. Искам да ти задам няколко въпроса за нея. Можем ли някъде да поговорим насаме?
Айрис скръсти ръце на гърдите си. За момент Емили беше сигурна, че ще й откаже, но после момичето сви рамене.
— Не знам какво бих могла да ти разкажа за нея, но добре, нека да поговорим.
После се завъртя на пети и тръгна към вратата. Емили я последва, опитвайки се да игнорира любопитните погледи. Зачуди се дали изобщо им е позволено да напускат дневната, но наоколо не се виждаха никакви сестри, никой, който да може да им попречи.
Айрис тръгна по коридора и отвори една врата до противопожарния изход. Вътре имаше две неоправени еднакви легла. Над едното имаше плакати на тийн изпълнители — Джъстин Бийбър и няколко звезди на Дисни ченъл — а по него имаше най-различни розови плюшени животни. Другото легло беше голо и безлично, като в хотелска стая. Айрис се тръсна върху него и погледна презрително към плакатите на Бийбър.
— Новата ми съквартирантка е такава смотанячка. — След това ясните й зелени очи се обърнаха към Емили. — И така. Какво искаш да знаеш за Али?
Емили се настани върху надраскания рипсен стол.
— Мисля, че тя все още е жива.
Айрис изсумтя.
— Глупости. Тя е била затворена във взривената къща.
— Може и да не е.
Айрис кръстоса крака. Кокалестите й колене изпъкнаха под тънката пижама.
— Ченгетата знаят ли го?
Емили поклати глава.
— Решихме сами да се опитаме да я намерим.
— Защо?
Емили заби поглед в дигиталния часовник, който висеше на стената. Как да го каже така, че да прозвучи нормално? Айрис нямаше вид на идиот; щом беше разбрала, че Истинската Али е умряла в къщата, значи сигурно е научила, че освен това ги е тормозела, представяйки се за А. Защо иначе ще искат да я намерят, ако не са решили завинаги да я спрат? Все пак Емили говореше за приятелката на Айрис. Тя едва ли щеше да се съгласи да я предаде.
— Забрави, всъщност не ме интересува — рече Айрис, сякаш усетила колебанието на Емили. След това светлината в погледа й се завърна. Тя се наведе към Емили. Внезапното й приближаване накара момичето да потрепне. Макар Айрис да беше дребничка, от нея струеше гневна енергия.
— Какво искаш да знаеш? — попита тя. — Мога да ти разкажа всякакви неща за нея.
— Наистина ли? — Емили се изпъна на стола.
— Аха. Но ще го направя само при едно условие. Да ме измъкнеш оттук.
Емили се засмя нервно.
— Оттук?
Айрис кимна.
— Вече казах на сестрите, че имам болна баба в болницата. Това е единствената причина да пуснат някой да излезе оттук за няколко дни — да посети болен роднина или да отиде на погребение. Голямо щастие, а? — Тя завъртя очи. — Просто чакам удобна възможност — и познай какво? Ти се появяваш. Сега върви отвън на рецепцията и им кажи, че си ми братовчедка и си дошла, за да ме вземеш, за да отидем при баба.