Това бързо я накара да изтрезнее. Тя стискаше картината в изпънатите си ръце, сякаш платното току-що й беше изсъскало. Мамка му, изпищя гръмко някакъв глас в главата й. Тя държеше в ръцете си истински Ван Гог. Да не беше полудяла?
— Супер! — разнесе се гласът на Олаф откъм прага. Той й махна да се приближи до него, но краката й просто отказваха да я слушат. Тя тихичко проплака, хвърли му картината и се отдалечи, залитайки.
— Ариа? — извика Олаф след нея. — Къде отиваш? — И тогава се включиха алармите.
Разнесе се звънецът, отбелязващ края на часа, и Ариа подскочи. Ноъл я гледаше заинтригувано, но всички останали в класа се бяха върнали към заниманията си. Господин Тремънт отвори вратата и учениците се изсипаха навън. Ариа ги последва, все още замаяна. Щом излезе на тревата, всички веднага я заобиколиха.
— Поздравления, Ариа! — каза Рийви Донахю, едно от момичетата в комитета по организацията на бала.
— Добър удар! — пропя Мей Андерсън, потупвайки Ариа по ръката.
Райли Улфи изсумтя.
— Знаеш, че я избраха само защото ходи с Ноъл — прошепна шумно тя на Наоми Циглър.
Ариа примигна със замъглените си очи, долавяйки истината в думите на Райли.
— Ти имаш ли нещо общо с това? — попита тя, обръщайки се към Ноъл.
Той изкриви устни с виновно изражение на лицето.
— Мислех си, че ще се зарадваш. Знаех, че не си кандидатствала… затова подадох молба вместо теб, като използвах някои от твоите артпроекти.
Ариа преглътна тежко. Тя знаеше, че трябва да е трогната, но единственото, което изпитваше, беше паника.
— Просто напоследък доста неща ми се струпаха — промърмори тя след известно колебание.
— Какви, например? — попита Ноъл.
— Например… — Тя се огледа и снижи гласа си. — Разпитваха ме за смъртта на онова момиче в Ямайка.
Ноъл сви рамене.
— Да, и мен ме разпитваха. Какво те притеснява в това?
Ариа го погледна и пулсът й се ускори.
— Разговарял си с агент Фуджи? И какво ти каза тя?
Двамата стигнаха до главната сграда. Деца притичваха покрай тях в коридора. Някой шумно затръшна вратичката на гардеробчето си. Ноъл набра кода на ключалката си, избягвайки погледа й.
— Не знам. Казах й, че съм виждал Табита, но не съм разговарял с нея. И определено не съм видял как някой й разбива черепа на брега.
— Само това ли си й казал?
Ноъл издърпа един учебник от рафтчето си. Един мускул до окото му потрепна.
— Да. Защо? Какво става?
Тя облиза устните си. Ако продължеше да го разпитва така, щеше да изглежда наистина, ама наистина виновна.
— Просто съм изнервена — успя да промълви момичето. — След всичко онова с Али… просто ми е трудно да разговарям с ченгетата.
Ноъл затръшна вратата на гардеробчето си и я докосна по ръката.
— Но всичко това свърши. Дамата от ФБР няма да те притеснява повече — тя каза, че и мен няма да ме търси. Гадно е, че сме били там, когато някой е умрял, но нали не сме я убивали ние.
Гърдите на Ариа я стегнаха нервно.
— Аха — отвърна тя със слаб глас.
Внезапно изпита силно желание да се махне оттук. Целуна Ноъл забързано.
— Много се радвам, че ме избраха за отговорник по декорите, наистина. Много ти благодаря. Но сега трябва да вървя.
Достатъчни й бяха само десет минути, за да стигне до дома на майка си, и през целия път, докато караше, Ариа се опитваше да не мисли за нищо. Тя измина бързо алеята и пъхна ключа си в ключалката. Но преди да успее да го завърти, вратата се отвори. Обикновено я заключваха и с резето.
— Ехо? — извика Ариа в коридора. Никакъв отговор. Тя надникна в кухнята, в задния двор, след това в спалните. Майка й Ила я нямаше.
Последно погледна в спалнята си и кръвта й изстина. Там, на леглото, лежеше парче от вестник, което не беше оставяла сутринта. Тя го грабна и погледна думите, които изпъкваха в горната част на листа. Те бяха на исландски. Долната част от страницата беше преведена на английски: Издирваният мъж от Рейкявик е изчезнал. Подозират убийство.
Когато Ариа видя лицето на снимката, тя ахна. Олаф.
Момичето преглътна тежко и се зачете в статията. Олаф Гундерсон, двайсет и една годишен, изчезна от дома си в покрайнините на Рейкявик в нощта на четвърти януари.