— Предполагам, че просто ни се последвал в Исландия — заключи Хана.
— И ме е следил до имението? — Ариа повдигна ръце към тавана. — На пътя нямаше никакви други коли, освен нашата, докато не се появи полицията. Предполагам, че може да е вървял пеша, но…
— Ами ако ме е подслушал, докато разговарях с теб? — прекъсна я Хана.
Ариа дръпна кичур коса пред лицето си.
— Смяташ, че А. е бил отседнал в пансиона ни?
Спенсър се облегна назад и затвори очи. Главата й пулсираше и тя почувства, как в нея се надига познатата стара паника, която я бе връхлитала толкова пъти в миналото. Как може А. да се намира на толкова много места едновременно? Как е възможно да знае всичко?
След това отвори очи.
— Ариа, може би А. е бил отседнал в твоята стая.
Гласът й сигурно беше прозвучал многозначително, защото Ариа сви устни.
— Ноъл не е А.!
— Сигурна ли си? — Спенсър разпери ръце. — Ариа, Ноъл е бил навсякъде, където ни се случваха лоши неща. В Ямайка. На круизния кораб. Сега и в Исландия. Наистина ли смяташ, че това е просто съвпадение?
— Ноъл беше мъртво пиян онази нощ — възрази Ариа, но в гласа й се промъкнаха пискливи нотки.
Спенсър закрачи напред-назад из малката стая.
— Може просто да се е преструвал. Хана, спомняш ли си къде беше Ноъл, докато ти разговаряше с Ариа?
Хана пъхна ръце в джобовете си; светлината от дигиталния часовник на стената освети лицето й в червено.
— Ами, когато се събудих, той не беше в леглото. Не го видях и в коридора, където бях през по-голямата част от разговора ни. Но влезе през задната врата, когато се прибрахме. Каза, че пушел джойнт, но изобщо не миришеше на трева.
Очите на Ариа пламнаха.
— Сега и ти ли се обърна срещу мен?
— Разбира се, че не! — отвърна Хана. — Но, Ариа, наистина е странно.
Спенсър се размърда в стола си.
— Помните ли, колко странно се държеше Ноъл, когато „Кортни“ се върна в Роузууд? — попита тя. — Беше в групата й за поддръжка. Настояваше да бъдете приятелки. А ти ги хвана да се натискат на бала по случай свети Валентин…
Ариа се плесна по хълбоците.
— Али го беше притиснала! Ноъл не искаше да я целува. Тя просто направи да изглежда така, че го е направил.
— Сигурна ли си? — попита Спенсър. — Точно тази целувка те накара да се качиш в колата и да дойдеш с нас в Поконос. Ами ако Ноъл е бил замесен?
Ариа зяпна.
— Не мога да повярвам.
Един от наблюдателните монитори угасна. Погледите на всички се насочиха към него. Разнесе се жужене, но след това образът се появи. Дворът беше празен. Няколко листа полетяха към камерата, но това беше всичко.
Спенсър поклати глава.
— Съжалявам, Ариа. И аз не искам да е Ноъл. Просто ми се иска да можем окончателно да го отхвърлим. В статията пише, че Олаф е бил убит в началото на януари. Знаеш ли къде е бил Ноъл по това време?
Ариа прокара език по зъбите си.
— В Швейцария. Семейството му замина на ски. Той ме покани, но аз предпочетох да си остана у дома и да прекарам известно време с Лола.
— Сигурна ли си, че са отишли на ски? Швейцария не е чак толкова далеч от Исландия.
Ариа удари с юмрук по дивана.
— Той качи тонове снимки във Фейсбук! Наистина ли смятате, че Ноъл е отлетял до Исландия, убил е младежа и се е върнал на следващия ден, ни лук ял, ни лук мирисал? Наистина ли смятате, че е чак толкова добър лъжец?
— Просто виж дали не можеш да намериш билет от лифт или нещо подобно с дата четвърти януари, става ли? И го попитай къде е бил вчера, когато картината е била оставена в дома ти. Сигурно е станало, докато сме били на училище. Така че Ноъл би трябвало да ти отговори, че е бил в осмия час или нещо такова, и една камара хора ще го потвърдят.
По лицето на Ариа премина разтревожено изражение, но тя поклати глава.
— Няма да разпитвам приятеля си. Ако разбере защо му задавам тези въпроси, ще ме зареже.
— Никой не иска да скъсвате — каза бързо Емили.
— Виж какво, ние ще видим какво можем да открием — каза Спенсър, облягайки се на стената. — Дотогава не прави нищо с картината, Ариа.
Устата на Ариа се изкриви в едно изненадано „О“.