— Нима трябва да продължавам да я държа в дрешника?
— Просто я скрий. — Спенсър погледна към Хана. — Какво стана с клиниката по изгаряния?
Хана въздъхна.
— Хич не ми се иска отново да се запиша доброволка. Но утре ще разговарям с бащата на Шон.
— Ами Айрис? — обърна се Спенсър към Емили.
Емили прехапа долната си устна.
— Все още не съм научила нищо за Али. Но Айрис е прекарала четири години без прекъсване в Убежището, така че просто няма как да е помощничка на Али.
— Добре. — Спенсър се изправи, махна капачето на черния маркер, който беше донесла, и задраска името на Айрис от списъка. — Да се надяваме, че тя ще ти каже кой всъщност е този помощник.
Ариа облегна ръце на хълбоците си.
— А твоето разследване как върви, Спенсър? — попита тя с горчив глас. — Защо още не си проследила Али?
Спенсър настръхна.
— Ами, работя по въпроса. — Тя усещаше погледа на Ариа върху себе си, но просто не знаеше какво друго да каже.
Момичетата загасиха лампите в паник-стаята. Тъй като Спенсър беше дошла с колата си, тя предложи да закара по домовете им онези, които бяха дошли с такси. Докато излизаха през вратата на паник-стаята, Спенсър впери поглед в изправения гръб на Ариа и се зачуди какви ли мисли се въртят в главата й. Чувстваше се някак… предадена. След всичко, което се беше случило, след като А. ги беше тормозил с толкова много неща, как можеше Ариа да си мълчи за картината? А сега Олаф, който и да беше той, беше изчезнал и може би дори беше мъртъв. Ариа беше права: те всичките можеха да попаднат в затвора заради това, че са знаели къде е скрита откраднатата картина и не са съобщили за това в полицията.
Зън.
Това беше старият телефон на Спенсър, който все още беше свързан с безжичния интернет. Тя предпазливо погледна към екрана. Беше получила имейл в новосъздадената си поща. Подателят беше ФИЛАДЕЛФИЙСКИ КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ.
Тя погледна към приятелките си. Хана надничаше през прозореца. Ариа се взираше в нищото, изгубена в своя си свят. Емили гледаше в собствения си телефон с безизразно лице. Навела глава, Спенсър отвори писмото и прочете двете изречения.
Определено трябва да поговорим. Има доста неща, които трябва да научите.
Спенсър натисна бутона за отговор.
На разположение съм по всяко време, написа тя. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
10.
Също както едно време
Когато Хана спря приуса на паркинга на рехабилитационната клиника по изгаряния „Уилям Атлантик“, небето се беше смрачило. Тя угаси двигателя и погледна към ниската, ултрамодерна сграда. Наистина ли смяташе да направи това? Част от нея искаше да се обади на Спенсър и да си изпроси друга мисия.
Старият й телефон изпиука, съобщавайки й за ново съобщение в училищната поща. Подател беше Чейси Бледсоу: ИЗБЕРЕТЕ ЧЕЙСИ ЗА МАЙСКА КРАЛИЦА!
Хана стисна телефона между дланите си; толкова й се искаше и тя да може да изпраща такива съобщения. Как иначе хората щяха да разберат колко невероятна кралица щеше да се получи от нея? Освен това тя беше дочула, че като част от темата „Звездна нощ“, короната на кралицата щеше да бъде още по-обсипана със скъпоценни камъни от обичайното.
„Звездна нощ“. Стомахът й се сви. Какво зловещо съвпадение — картината, която Ариа открадна, беше тазгодишната тема на абитуриентския бал; ако изобщо беше съвпадение. А. трябваше само да подскаже на ченгетата, че картината се намира в дрешника на Ариа, и е нея беше свършено. И макар че полицаите нямаше да знаят, че Спенсър и Емили са наясно с кражбата, те щяха да се сдобият с разпечатките от разговорите на Хана през онази нощ в Исландия. Тя също щеше да бъде съсипана. Кой знае, може би А. щеше да успее дори да я натопи за убийството на Олаф.
Какво всъщност намери Ариа в това момче? Брадата му беше неприятна. Шапката, която носеше, приличаше на извадена от контейнер за отпадъци. Но Ариа винаги си беше падала по подобни гръндж типове — Хана дори се изненада, когато тя тръгна с Ноъл. Никой от двамата не беше от типа хора, който харесваше другият — няколко момчета от отбора по лакрос дори се шегуваха, че Ноъл излиза с Ариа, защото баща й Байрън има достъп до качествена трева. Хана беше почти сигурна, че това не е истина, но ако Ноъл наистина имаше някакъв скрит мотив, за да тръгне с Ариа? Ами ако някой го беше накарал да го направи? Някой като… Али? Възможно ли беше Ноъл да е помощникът на Али?