Тази мисъл въобще не й харесваше, но беше напълно възможно Али да си има помощник. Възможно бе и Ноъл да е този помощник — и за това имаше доста причини. В началото на шести клас, която Истинската Али все още беше в града и Хана все още беше някогашната загубенячка, най-добрият й приятел беше Скот Чин. Скот още тогава си беше признал, че е гей, падаше си адски по Ноъл и ревнуваше от всичките му приятелки.
— Какво намира той в Алисън Дилорентис? — проплака той един ден, по време на обедната почивка, когато видя как Ноъл и Али нещо се кискат на специалната маса. — Тя има толкова грубо лице. Всичко останало в нея е красиво… с изключение на лицето.
Хана завъртя очи.
— Тя няма грубо лице. — Алисън беше най-красивото момиче на света. Беше участвала като модел в пролетните и есенните шоута в мола „Кинг Джеймс“ и се носеше слух, че дори е била избрана от една голяма агенция в Ню Йорк.
— О, моля ти се, напротив. — Скот сбърчи веждите си, които, подозираше Хана, той редовно скубеше. — Чудя се дали Ноъл затваря очите си, когато се натиска с нея.
Хана остави на масата сандвича си с фъстъчено масло и мармалад.
— Смяташ ли, че наистина се натискат? — Целуването й се струваше толкова екзотично. Тя не можеше да повярва, че децата на нейната възраст наистина го правят.
— О, да — кимна Скот. — Видях ги в гората, зад игралната площадка.
Хана въздъхна, връщайки се в настоящето, и бутна двукрилата врата. Внезапно, като приливна вълна, я заля познатата миризма на марля, антисептик и нещо, което можеше да бъде описано само като изгоряла кожа. Тя се огледа, отбелязвайки изкуствените цветя по масите и окачените по стените картини на пациенти. Всичко си беше съвсем същото като последния път, когато беше тук — включително чинията с ментови бонбонки върху бюрото на регистратурата. Тя внезапно си спомни как точно в това фоайе се беше натъкнала на Мона. Тя се беше държала странно и резервирано относно причината за идването й тук — не си беше признала, че лекува изгарянията си, получени от номера с нещастен край, който Али, Хана и останалите бяха скроили на Тоби Кавана. През цялото време, докато бяха приятелки, Хана така и не разбра, че онази вечер Мона е била у семейство Кавана, видяла е как Али изстрелва фойерверките към дървесната къщичка, станала е свидетелка на ослепяването на Джена, може би дори е чула как Али и Тоби се бяха карали след това. Естествено, цялото й мълчание е било нарочно.
— Хана?
Тя вдигна глава и видя кръглите бузи, пламтящи сини очи и добродушна усмивка на Шон Ейкърд. Той стоеше на прага на един от кабинетите, облечен в синя колосана риза, която изглеждаше като извадена право от гардероба на баща му.
— Здрасти, радвам се да те видя! — каза Шон. — Защо не влезеш да поговорим?
Хана въртеше в ръцете си кутията с хартиени кърпички, която лежеше на регистратурата.
— Чакам за среща с баща ти.
Шон забарабани с пръсти по касата на вратата.
— Не. Срещата ти е с мен.
Хана силно се ухапа по вътрешността на бузата. Не беше разговаряла с Шон, откакто отношенията им се бяха разпаднали сред огън и жупел предишната година. Напоследък той излизаше с Кейт. Адски странна ситуация.
Тя сви рамене, последва Шон в стаята и седна на дивана. Шон се настани зад бюрото, което беше засипано с купчини хартия, монитор с плосък екран и празни чаши от кафе. На рафта зад гърба му беше поставен един плюшен Елмо. Имаше снимка на Шон, който се ръкува с губернатора на Пенсилвания.
— Тук ли работиш сега? — попита объркано Хана.
— Само през уикендите, помагам на татко. — Шон оправи една разпиляна купчинка от листове. — Напоследък сме претъпкани — две от местните болници затвориха отделенията си за изгаряния заради бюджетни съкращения. — Той въздъхна тежко и погледна към Хана. — Как е Майк?
Хана примигна, изненадана.
— Ами добре е.
Споменаването на Майк я смути. Той не знаеше за идването й тук; никога, ама никога нямаше да разбере защо се е върнала да се моли да я вземат на старата й работа. Всяка история, която му беше разказвала за това място, беше по-гадна от предишната. Хана му беше казала, че за днес има час при фризьорката си, за да репетират прическата за бала, но на него му стигаше само да се обади в салона, за да я хване в лъжа.
— Добре — усмихна се Шон. — Значи наистина искаш да се върнеш?
Хана се вцепени.