— Срам ме е, че съкратих доброволческата си работа тук — излъга тя. — След всичко, което ми се случи, мисля, че би трябвало да се реванширам, нали?
Шон повдигна едната си вежда.
— Нали тук изобщо не ти харесваше?
Хана долепи дланите на двете си ръце, опитвайки се да изглежда откровена.
— Промених се. Доброволната помощ означава много за мен. Всъщност в момента тук лежи един мой приятел, с когото се запознах на круиза. Греъм Прат?
Шон се облегна назад.
— Да, Греъм пристигна преди няколко дни. — Той тъжно поклати глава. — Този круиз е бил истински кошмар. Чух и какво се е случило с вас… за спасителната лодка. Някой хора твърдят, че е било опит за самоубийство.
Хана не удостои тази забележка с отговор.
— Самата евакуация беше страшна… а след това се изгубихме в морето. Когато едва не се удавих, получих нещо като просветление — животът е твърде кратък, трябва да направя нещо значимо. Затова… моля те, позволи ми да помогна.
Шон почука с гумичката на молива си по бюрото.
— Баща ми каза, че можеш отново да помагаш, стига да работиш здраво.
— Мога да се справя!
— Добре — отвърна Шон. Той протегна ръка на Хана и тя я разтърси. Внезапно изражението му стана тъжно. — Знаеш ли, така и не ти казах колко ужасно се чувствам заради цялата история с Али.
— О, ъъъ, благодаря.
— Дори не мога да си представя какво ти е било — продължи Шон.
Очите на Хана се напълниха със сълзи. Едно беше някой приятел, родител, напълно непознат да изкаже съчувствието си, но в начина, по който го беше показал Шон, имаше едновременно нещо трогателно и странно.
— Благодаря — промърмори тя.
Шон пристъпи напред, обгърна я с ръцете си и леко я притисна към себе си. Той миришеше познато на канела, дезодорант и потпурите, които майка му щедро използваше из цялата къща. Това беше позната миризма, утешителна миризма. Внезапно Хана разбра, че вече не го мрази толкова.
Тя излезе от кабинета му и отиде в стаята на персонала, където съблече роклята си на Рейчъл Зоуи и обувчиците от змийска кожа и се преоблече в ужасна, грамадна престилка, която миришеше на повръщано. След това се запъти отново към кабинета на Шон.
— Госпожице Мерин? — Иззад ъгъла се появи жена, облечена в розова престилка. — Аз съм Кели, една от главните сестри. Тук съм, за да ви покажа задачите ви.
— Кели е една от най-добрите — рече с гордост Шон.
— Какво искате да направя? — попита живо Хана.
— Какво ще кажете за подлогите? — попита Кели.
Хана потрепна, но нямаше намерение да се оплаква докато Шон стоеше наблизо.
— Обожавам ги.
— Страхотно тогава! — Кели вдигна юмрук във въздуха. — Сега ще ви покажа какво ще правите.
Кели й помогна с първата подлога, като остави Хана да отнесе пълното с урина нещо по коридора. Край нея мина един санитар, запътил се в обратната посока. Хана не можа да се сдържи и го зяпна — той беше висок, строен и изключително красив, с бръсната глава и сияещи сини очи.
— Здрасти — каза той на Хана, кокорейки се в бюста й.
— З-здрасти — отвърна му тя, заеквайки, след което проследи погледа му. Той не гледаше в бюста й, а в подлогата. Урината се плискаше настрани, в опасна близост до престилката й. Тя изписка и едва не изпусна нещото на пода.
Кели се изкиска.
— Джеф винаги въздейства по този начин на хората.
Те продължиха към следващата стая. Шон беше прав, че клиниката е претъпкана: накъдето и да погледнеше, тя виждаше жертви на изгаряния. В коридорите. Натъпкани по трима в стая. Имаше легло дори в една от чакалните.
— Това законно ли е? — попита Хана, като едва не се спъна в нечий болничен монитор.
Кели сви рамене.
— Докато не бъде готово новото крило, просто няма къде да настаняваме всички.
След това тя й показа с мимика, че отива да пуши и каза, че се връща скоро. Хана се върна в склада, за да вземе чиста подлога. Нещо зад гърба й привлече погледа й. В стаята на сестрите нямаше никой. Всички столове бяха празни.
Тя отиде на пръсти до бюрото и надникна в компютърната конзола. Програмата показваше списък на пациентите в клиниката и съответните номера на стаите им. Бинго. Хана повлече мишката надолу по страницата. ГРЕЪМ ПРАТ. Според документа той се намираше в стая 142, малко по-нататък по коридора.
Тя се измъкна иззад бюрото точно когато Кели се появи иззад ъгъла, миришейки на пепелник.