Ариа се извърна настрани; от порите на тялото й струеше вина, точно както от Ноъловите струеше шнапс. Тя настръхна, предчувствайки скандала. Но след това Ноъл я прегърна и я придърпа към себе си.
— Да се помирим. Това пътуване беше много странно. Аз се държах странно. И съжалявам за това.
Очите на Ариа се напълниха със сълзи. Тя имаше нужда да чуе точно това… но той беше закъснял с около пет часа. Момичето прегърна Ноъл и го притисна силно към себе си.
— И аз съжалявам. — Никога през живота си не беше говорила толкова искрено.
— Няма за какво да съжаляваш — отвърна сънено Ноъл. — Обичам те, А…
Останалото промърмори във възглавницата си, потъвайки в сън. За части от секундата на Ариа й се стори, че той промърмори още нещо. Нещо странно. Но пък Ноъл беше пиян. Дори да беше казал онова, което й се стори, че беше чула, той със сигурност не го мислеше наистина. И тя нямаше никакво намерение да повдига въпроса на следващия ден.
Не искаше никога повече да споменава тази нощ.
На следващата сутрин Хана, Ариа, Ноъл и Майк напуснаха пансиона и отпътуваха към летището. Преминаха през митническата проверка и се запасиха със снаксове и списания за дългия полет към дома. Дори Ариа да изглеждаше паникьосана, Ноъл изобщо не го направи на въпрос. Когато той се оплака от това, че на калпавото летище нямат „Макдоналдс“, тя не му се сопна. Когато Хана и Ариа мълчаха дори повече от обичайното, нито Майк, нито Ноъл го забелязаха. „Просто съм уморена — смятаха да отговарят двете, ако някой ги попиташе нещо. — Пътуването беше продължително. Липсва ми леглото“.
Самолетът имаше сателитна телевизия и след като се качиха на борда, Ариа превключи на СНН Интернешънъл. И внезапно на екрана се появи снимка от имението. Къщата беше още по-разнебитена и порутена, отколкото си я спомняше. „Нахлуване в имението Бренън“, пишеше в долната част на екрана.
Видеоматериалът показа близък план на сенчестите, обрасли в паяжини стаи. След това се появи размазана снимка на „Звездна нощ“… и полицейски скеч на Олаф.
— Това е крадецът, който се е измъкнал заедно с картината, както ни го описа очевидецът, живеещ малко по-нататък по пътя — заяви репортерката. — В момента властите го преследват.
Ариа зяпна изненадано. Олаф е успял да се измъкне?
Хана гледаше ужасено екрана на телевизора. Ситуацията се беше променила. Беше откраднато ценно произведение на изкуството и Ариа беше помогнала за кражбата му. Хана си спомни за случаите на кражба на картини, върху които беше работил баща й, докато все още практикуваше право: дори хората, които знаеха за престъплението, бяха виновни. Сега тя беше такъв човек.
Ариа я докосна по ръката, досещайки се за мислите й.
— Олаф е умен, Хан. Няма да позволи да го хванат… което означава, че никога няма да каже, че съм била с него. Полицията никога няма да успее да ме свърже с престъплението. И никой никога няма да разбере, че ти знаеш. Просто не казвай на никого, чу ли? Дори на Емили и Спенсър.
Хана се извърна и впери поглед в пътечката между седалките, опитвайки се да се успокои. Може би Ариа беше права. Може би този тип Олаф, който и да беше той, щеше да се измъкне от полицията. Само така тайната на Ариа щеше да бъде опазена. И само така Хана щеше да бъде в безопасност.
За щастие те останаха в безопасност почти цяла година. От време на време историята се появяваше в новините, но нямаше много нови подробности и репортерите никога не споменаха, че е имало съучастник. Веднъж Хана гледаше репортажа заедно със Спенсър и Емили, и тайната бълбукаше като гореща лава в гърдите й. Но тя не каза нищо. Не искаше да предаде доверието на Ариа. Ариа също не смееше да им каже нищо — колкото по-малко знаеха момичетата, толкова по-добре.
След известно време случилото се спря да притеснява Ариа. Олаф беше изчезнал и беше взел картината със себе си. Нещата между нея и Ноъл се оправиха и пътуването до Исландия остана просто един далечен спомен. Тя беше в безопасност. Никой не знаеше.
Де да беше така. Някой знаеше — и той пазеше тайната дълбоко в себе си, докато не настъпеше подходящият момент. И сега, в края на последната учебна година на момичетата, същият този човек беше решил да го разкрие публично.
Това беше третият — най-страховит — А.
1.
Пази си гърба
В една слънчева понеделнишка сутрин Спенсър Хейстингс влезе в кухнята и беше посрещната от аромата на кафе и топло мляко. Майка й, годеникът на майка й Никълъс Пенитисъл, дъщеря му Амилия и сестрата на Спенсър, Мелиса, седяха около масата и гледаха новините. Репортерът разкриваше допълнителни подробности за взрива, избухнал на един круизен кораб край бреговете на Бермудите седмица по-рано.