След това измъкна листчето от чантата си и се зачете в него. Емили прехапа силно устната си, опитвайки се да потисне раздразнението си. Все пак нямаше друг избор, освен да играе играта на Айрис.
Особено, ако това щеше да я отведе до някои отговори. И до Али.
12.
Първо целуни, после се хвали
В понеделник Ариа стоеше в спортния салон на „Роузууд дей“. Пейките бяха прибрани, за да направят игрището за баскетбол още по-голямо, въздухът миришеше на гуменки, а примигващите флуоресцентни лампи й пречеха да се концентрира. Шестте момичета от комитета по декорирането, всичките с дълги, лъскави коси, идеално загорели тела и еднакви равни обувчици на Тори Бърч, стояха в кръг около нея и чакаха инструкции. Ариа знаеше, че трябва да се чувства поласкана, че командва типични роузуудчанки, но вместо това едва успяваше да се овладее.
— Добре, значи темата е „Звездна нощ“ — каза тя с треперлив глас, стиснала в ръката си отворена книга от библиотеката, в която беше показана картината на Ван Гог. Достатъчно й беше да я държи и да я сочи с пръст, за да се почувства като белязана. Сигурна беше, че момичетата знаят точно къде я крие в дрешника си — и точно какво е направила с нея.
Тя се закашля и продължи:
— Така, смятам да наема компания, която се е специализирала в изработката на скулптури от папиемаше и да поискам да ни направят голяма луна и звезди — тъй като трябва да сме готови до края на седмицата, ще имаме нужда от външна помощ. — Това му беше хубавото на „Роузууд дей“: имаха голям бюджет за декорациите. — Освен това се обадих на една фирма, която прави ръчно изработени покривки за маси и може да ни направи интересни покривала за столовете. Но със сигурност ще се наложи седем от нас да нарисуват поне една от фреските. Но си мислех по-скоро за заглавие от рода на „Нощно кафене“. Много по-романтично е, не мислите ли?
Една чипоноса блондинка на име Тара вдигна ръка.
— Ами темата ненапразно е „Звездна нощ“ — каза тя с надменен, носов глас, поглеждайки презрително към високите до бедрата ботуши от изкуствена кожа на Ариа.
Останалите момичета се размърмориха одобрително.
— Да, предполагам, че сте прави — промърмори Ариа, макар мисълта да рисува фреска на „Звездна нощ“ я караше да потрепва. Чувстваше се така, сякаш на челото си имаше огромна мишена с надпис: „Хей, ченгета! Искате ли да знаете защо познавам толкова добре тази картина? Първата й версия е в дрешника ми!“.
По предложение на Спенсър тя премести картината в дъното на дрешника си, зад една кутия със стари суичъри. Майка й беше почукала на вратата, докато Ариа приключваше с подреждането.
— Какво правиш? — попита Ила, връхлитайки в стаята й както обикновено.
— Не влизай! — изпищя Ариа, преди да се усети. — Чистя!
Ила се спря на прага.
— Ариа Монтгомъри и чистене? Не съм вярвала, че ще доживея този ден. — Тя подхвърли нещо в стаята. — Това пристигна днес за теб.
Беше писмо с адреса на Ариа, написан отпред, и нищо повече. За миг Ариа се уплаши, че А. отново й е писал, но когато отвори плика, вътре се оказа покана да кандидатства за арт стипендия в Холандия следващата година. Което щеше да е страхотно… само че Ариа никога не би се отдалечила толкова много от Ноъл. Тя хвърли писмото в чекмеджето си и проследи с поглед отдалечаващата се по коридора фигура на майка й. Какъв провал. Не само беше направила приятелките си виновни в съучастничество, но бе сторила същото и с майка си? Ако ченгетата откриеха картината, дали щяха да повярват, че Ила е нямала представа за съществуването й?
И как, по дяволите, беше успял някой да влезе в къщата? Нямаше никакви следи от насилствено нахлуване, което означаваше, че е имал ключ. Байрън и Мередит имаха резервен ключ. Спенсър имаше ключ от времето, когато хранеше Поло, докато семейството на Ариа отсъстваше. Чистачката също имаше ключ.
Както и Ноъл.
Това, разбира се, не означаваше, че Ноъл е А. Макар тя вече да чуваше гласовете на останалите момичета в главата си: „Питай Ноъл къде е бил в деня, когато картината беше подхвърлена в дома ти“. Колко странно, че точно в този ден Ноъл беше останал до късно в часа си по журналистика. Ариа го попита къде е ходил, но той й беше отговорил уклончиво. „Ами огърлицата на Табита, която Ноъл е «намерил» на брега в Сейнт Мартин?“, щяха да кажат приятелките й. „След малко повече ровене Ноъл може да е разбрал кой е Греъм — името и снимките му се срещаха навсякъде из сайта в памет на Табита. Или ако се намира във връзка с Али, тя може просто да му е разказала всичко, тъй като е била приятелка с Табита!“.