Ноъл отстъпи назад и обувките му изскърцаха по излъскания под.
— Представяш нещата по доста странен начин. Али ме целуна, забрави ли?
Ариа сви устни и не каза нищо.
Ноъл изръмжа гърлено.
— Това нали го обсъдихме вече? Тя направо ми се нахвърли.
Ариа зачопли ноктите си.
— Знам, но ти се държеше толкова мило с нея. Не спираше да ме подтикваш да й дам втори шанс. Заедно бяхте в групата за подкрепа. Ти…
Ноъл зяпна от изненада.
— Да не би да ме питаш дали съм я харесвал? Дали, как да го кажа, съм знаел?
Ариа го погледна.
— Може би. Да.
Край тях премина група ученици, които се кискаха и бутаха. Ноъл примигна. Почеса се по ухото. Но не отговори на въпроса й. Ариа настръхна. Като че ли Ноъл се опитваше да реши по какъв начин да й каже нещо. Но ако отговорът беше искрен, защо просто не го изречеше?
Той раздрънка ключовете в джоба си.
— Не знам как внезапно реши да говориш за това. Или пък каква е връзката с това, че те избраха за отговорник по декорите — рече най-накрая момчето.
— Просто отговори на въпроса ми — каза Ариа. — Искам да ми кажеш, че тогава не си я харесвал.
— Не съм. — Раздразнението изчезна от лицето на Ноъл и той нежно я хвана за ръката. — Харесвах теб и никога не бих ти изневерил, дори с Кортни или Али, или която и да беше тя. Бях ужасен, когато ме целуна. А когато разбрах, че е направила всичко, за да те накара да отидеш с нея в Поконос… — Той затвори очи и се намръщи. — Твърде ужасно е, за да мисля за това.
— Добре, добре — отвърна Ариа. Но гъделичкащото чувство не я напусна. Ноъл като че ли се държеше твърде мелодраматично, сякаш се преструваше или играеше роля. Но може би тя просто си мислеше така заради това, че Спенсър и останалите бяха породили тези подозрения в съзнанието й.
Ариа се отдръпна от Ноъл и се обърна към вратата.
— Имам нужда от малко въздух. — Дали заради спомените от завръщането на Истинската Али или заради паниката, която я беше обзела при мисълта, че Ноъл я лъже, но Ариа се чувстваше така, сякаш не можеше да си поеме дъх.
Ноъл бе достатъчно съобразителен, за да не я последва навън. Ръмеше леко и силната миризма на трева погъделичка обонянието й. Докато се изкачваше по хълма, тя видя паркираното в далечината кафяво семейно субару. Дори от такова разстояние Ариа успя да различи нещо, което беше пъхнато под чистачката. Приличаше й на бележка.
Момичето се затича. Измъкна изпод чистачката разпечатката, която беше подгизнала от мъглата, и я погледна, стиснала я с треперещите си пръсти. Това беше поредната вестникарска статия. Разследването за изчезналата картина на Ван Гог е подновено.
Ариа си пое дълбоко дъх. Ето я и картината „Звездна нощ“. Тя прочете текста. Безценната картина на Ван Гог, собственост на барон Бренън, все още липсва и властите подновиха разследването на случая, след като един от заподозрените изчезна. Нови доказателства разкриват, че в кражбата са участвали двама души, а не един. Криминалистите работят по новите улики, сред които и едно анонимно обаждане…
Листчето се изплъзна от пръстите на Ариа. На гърба на статията имаше нещо, надраскано на ръка. Почеркът беше същият като на бележката от предишния ден. Ариа прочете думите и облегна чело на колата, внезапно обхваната от ужасна слабост.
13.
Запомнящ се разговор
— Искаш ли нещо? — попита зеленокосата, мляскаща дъвка сервитьорка с пиърсинг, надвесвайки се над бюрото на Спенсър. Тя й предложи меню, което носеше надпис „ИНТЕРНЕТ КАФЕ БРЮХАУС“. Спенсър го взе, отвори го, но вътре откри само малка, средна и голяма чаша кафе. Погледна към чашите, които бяха подредени на рафтове зад бара. Те изглеждаха мръсни и прашни.
— Дали пък не предлагате кокосова вода? — попита с надежда тя.
Момичето завъртя очи.
— Ти как мислиш? — После й обърна гръб и се отдалечи, а връзките на кубинките й Док Мартенс пляскаха по пода.
Спенсър се огледа, запитвайки се отново какво търси тук. Интернет кафето „Брюхаус“ представляваше просто старомодно кафене, което се намираше точно срещу гарата в Ярмът. Всеки влак, който минаваше оттам, разтрисаше старите стени, миризмата на застояло кафе изпълваше въздуха, столовете бяха разкривени и през тонколоните дънеше някаква дразнеща електронна музика. Но всички твърдяха, че това място има най-сигурния интернет в района, което означаваше, че не могат да проникнат никакви шпионски програми.