— Типично за нея — отвърна Емили. След това си спомни: двете говореха за две различни Али.
Стигнаха до едно Т-образно кръстовище и Айрис й каза да завие надясно.
— А ти ще ми разкажеш ли за твоето влюбване? — попита Емили, припомняйки си думите на Айрис от предишния ден.
Айрис изкриви устни.
— Отегчително е.
— Хайде де. Аз как ти разказах.
Колата премина покрай няколко къщи, преди Айрис отново да заговори.
— Той се казваше Трип — рече тихо момичето.
Емили кимна, припомняйки си списъка на Айрис. Да намеря Трип, пишеше в него.
— Той също беше пациент в Убежището — продължи Айрис. — Бяхме големи приятели и нещата определено се бяха насочили в романтична посока. Докато не го пуснаха. Той ми обеща да ме посещава всяка събота, но така и не се появи. А в Убежището не можеш да се обаждаш по телефона или да изпращаш имейли, така че нямах представа къде е отишъл. Повече не го видях. — Тя шумно изсумтя. — Но пък кой би искал да има приятелка, която е в лудницата?
— Значи нямаш представа какво му се е случило?
— Не. — Айрис навърза шала, който беше откраднала за майката на Емили, на множество възли. — Затова искам да го намеря. Той ми дължи обяснение.
Емили спря на един знак стоп и изчака две момичета да прекосят улицата.
— А ти как изобщо се озова в Убежището? — попита тя, подбирайки внимателно думите си.
Айрис се изсмя.
— Не е ли очевидно? — Тя прокара ръце по крехкото си, кльощаво тяло. — Анорексична невроза. Понякога решавам да не ям. В продължение на дни.
Емили примигна.
— И престоят ти там… помогна ли?
Айрис се надигна леко, след което отново се отпусна.
— В някои дни — да, в други — не. Терапевтката ми твърди, че съм започнала да не ям, за да привлека внимание. Татко ни изостави, докато бях съвсем малка. Мама трябваше да работи на няколко места, за да пи издържа, а след това започна да излиза с разни мъже, всеки по-лош от предишния. Вече не намираше време за мен. Когато започнах да ставам все по-слаба и по-слаба, тя най-после се сепна и ме забеляза. Но тогава се дехидратирах и се озовах в болницата заради недохранване. Лекарят ми беше изготвил цял план за мен и мама се опита за известно време да бъде до мен, но не успя да издържи. Така се озовах в Убежището. — Тя изцъка през зъби. — Моят дом далеч от дома.
— Тя ли плаща престоя ти в Убежището? — попита Емили.
Айрис се усмихна накриво.
— Новият й приятел плаща. Той червив с пари — каква съм късметлийка!
Емили знаеше, че Айрис очаква от нея да се засмее, но всъщност не беше смешно. Мислейки си за майката на Айрис, тя се изпълни с благодарност към семейството си. Ами ако, вместо да глези Емили със сладолед и комикси, когато й бяха направили операция за премахване на апендикса в шести клас, майка й беше решила да я изпрати в някоя клиника? Дори изпращането й в Айова, след като А. я беше издал, не продължи дълго: родителите й бързо се осъзнаха и й поискаха прошка.
На пътя се появи дървена табела с надпис: „ПАРК КЕПЛЪР КРИЙК“. Емили отби на паркинга и угаси двигателя. В далечината проблясваше езерото, но във водата нямаше никой; все още беше доста студено. Само неколцина рибари в карирани якета Улрич седяха от другата страна на езерото, вперили поглед в плувките си.
Айрис слезе от колата и огледа терена.
— Гадна работа — промърмори тя. — Сега какво ще правим?
Емили отиде до навеса, където сигурно държаха водните колела, но когато се опита да отвори, вратата се оказа здраво заключена.
— Искаш ли вместо това да направим нещо друго?
Айрис не отговори. Когато Емили се обърна, момичето стоеше до едно високо дъбово дърво, чиито клони все още бяха голи. На лицето й бе изписано странно, завеяно изражение.
— Какво има? — попита Емили, приближавайки се до нея.
Айрис се обърна.
— Когато бях по-малка, обичах да идвам тук с приятелките ми. Докато двете с Али бяхме заедно в Убежището, открихме, че тя също е обичала да идва тук.
— Така ли? — попита Емили, навеждайки глава. В това нямаше смисъл — семейство Дилорентис имаха няколко лодки, но ходеха на езерото Пекс, което се намираше доста по-близо до Роузууд.
Айрис кимна.
— Тя каза, че тук страшно й харесвало. С нетърпение очакваше да дойде, когато я пуснат от болницата.