Тя трябваше да се срещне с него.
Спенсър погледна към екрана и си пое дълбоко дъх. Много ми се иска да ги видя, написа тя. Но не искам да ми ги пращаш по интернет. Смяташ ли, че можем да се срещнем лично? Сигурно беше рисковано да разкрива самоличността си, но тя беше готова да поеме този риск.
Курсорът мигаше… и мигаше… и мигаше. Не се появи ново съобщение. Бузите на Спенсър пламтяха. Чувстваше се точно както в седми клас, когато двете с Али се състезаваха коя ще целуне повече момчета от по-горните класове. Спенсър беше отишла при Оливър Нолън, шампион по гребане на училище „Сейнт Франсис“ и го беше помолила да я целуне, а той направо я отряза. Али ги беше наблюдавала — после се скъса да се смее.
На входната врата се почука. Спенсър скочи от стола на майка си, изтича през кухнята в коридора и надникна през страничното прозорче. На верандата стоеше Емили. Волвото й беше паркирано до тротоара; на пасажерското място се виждаше русата глава на Айрис.
— Какво става? — прошепна Спенсър, когато отвори вратата.
Емили се огледа. След това избута Спенсър по коридора към мокрото помещение. Затвори вратата и включи вентилатора, който изтрака шумно и забръмча.
— Какво правиш? — Спенсър се намръщи на отражението на Емили в огледалото. — Ами Айрис?
— Няма проблем — увери я Емили. — Исках да съм сигурна, че никой няма да ни чуе. Току-що узнах, че Али е имала специален приятел — някой извън Убежището. Двамата се срещнали след като е била изписана, веднага след ареста на Иън. На едно дърво в парка Кеплър Крийк е изрязан надпис Аз обичам Али Д. и дата от миналата година.
— Парка Кеплър? — Спенсър се облегна на умивалника. — Това е почти в Делауеър.
Емили загриза палеца си.
— Знам. Може би приятелят й е оттам. Али казала, че той е най-добрият й приятел. Ами ако той й помага?
Спенсър се замисли за онова, което й беше казал Чейс за Били Форд: служителят на интернет компанията, който бе подхвърлил снимките в лаптопа му, също е бил момче.
— Тя не ти ли каза името му?
— Не. Но може би той ни е мразел също толкова силно, колкото и Али. Може да е бил ядосан, че сме вкарали Истинската Али в Убежището, а сме освободили Кортни. По всичко личи, че търсим момче, нали?
— Възможно е да е Джейсън — каза Спенсър. — Или Уайлдън. Или… чакай малко. — Тя изскочи навън, изтича нагоре по стълбите и грабна навития на руло списък, който бяха направили в паник-стаята; беше го скрила в една кутия под леглото си. Разви го върху умивалника и задраска имената на момичетата. Следващи в списъка бяха Джейсън и Уайлдън.
— Ако някой е бил ядосан, че Али е затворена в Убежището, то той трябва да я е познавал отпреди размяната с Кортни, нали? — промърмори Емили, докато гледаше списъка. — Джейсън очевидно отговаря на профила, но не мога да си го представя да убива заради нея.
— А аз си мисля същото за Уайлдън — промърмори Спенсър. — Той страстно мразеше Али — а и представяйки се за А., тя доста го унизи с онези амишки истории миналата година. — А. беше изпратил Емили на едно безплодно търсене сред амишите, където тя бе разкрила произхода на Уайлдън.
Емили кимна.
— Това определено беше нещо, което той не искаше да се разчува. Ако Уайлдън е помощникът на Али, не знам как й е позволил да го стори.
Спенсър сложи една въпросителна до името на Джейсън и задраска Уайлдън. Двете момичета отново погледнаха към списъка. Греъм. Ноъл.
Спенсър се взря в бледото отражение на Емили в огледалото.
— Напоследък разговаряла ли си с Ариа? — попита тихо тя.
— Тя не отговаря на обажданията ми. — Емили преглътна тежко. — Мисля, че е ядосана, защото й зададохме толкова много въпроси за Ноъл.
— И на мен изобщо не ми е приятно — промълви Спенсър. — Но… — Тя замълча замислено. През последните няколко дни беше преровила всичките си спомени за Ноъл и се бяха появили някои доста притеснителни подробности. Като например как в деня след блъскането на Табита момичетата се бяха събрани в стаята на Спенсър, за да обсъдят какво да правят. Докато се тюхкаха, Спенсър чу някакви звуци от коридора. Тя надникна през шпионката и видя Ноъл да стои пред вратата, загледан в екрана на телефона си. Тя отвори рязко и го погледна.
— Мога ли да ти помогна?