— Ти изобщо не ми изглеждаш нервен.
Ноъл сви рамене.
— Тези неща не са важни за момчетата. — После лицето му стана сериозно. — Хей, според теб какво става с Ариа?
Хана примигна.
— Какво имаш предвид?
— Държи се… странно. — Той отупа ръкава на училищното си сако. — Помислих си, че ще се зарадва, като я изберат за отговорник по декора, а тя като че ли се ядоса, че съм я записал в конкурса.
Хана се облегна назад.
— Ти си я записал? — Ариа не им беше споменала за това.
Ноъл кимна.
— Казвала ли е защо не иска да участва?
Хана огледа маникюра си, избягвайки погледа му.
— Може би просто е зарината в работа.
— И тя така каза, но според мен има друга причина. — Ноъл погледна към тълпата. — Държи се по същия начин, както когато се върнахме от Исландия.
При тези думи цялото тяло на Хана се вцепени. Какво се опитваше да й каже той? Спенсър и Емили подкрепяха теорията, че помощникът на Али е момче, и тя се беше съгласила. Добре, Ноъл беше момче. Момче, което вече знаеше твърде много, заради отношенията си с Ариа. На какво ли беше способен?
С всеки изминал ден в главата й се появяваха все повече странни спомени за него. В шести клас, след като Скот Чин беше намекнал, че нещата между Ноъл и Али са се сгорещили, Хана се беше вманиачила да ги следи. През втората седмица след началото на учебната година, докато беше в час по музика, тя погледна през прозореца и видя две глави, които се отдалечаваха към площадката. Едната беше на Али, а другата на Ноъл.
Тя помоли да отиде до тоалетната и се измъкна навън. Какво ли ще направят, когато се целунат? Дали ще затворят очи или ще ги държат отворени? Какво ще правят ръцете им? Когато — ако — Хана целунеше момче, тя искаше да е подготвена.
Но когато се изкачи на хълма до площадката, те седяха и се поклащаха на люлките. Главата на Али беше наведена, а Ноъл беше отпуснал длан върху гърба й. След миг Хана осъзна, че момичето плаче. Това й подейства още по-шокиращо, отколкото ако ги беше видяла да се целуват — тя предполагаше, че Али не е проронила и една сълза през живота си.
— Не мога да повярвам, че това се случва — чу Хана гласа на Али.
— Всичко ще бъде наред — отвърна Ноъл. — Гарантирам ти.
Тогава Хана нямаше представа за какво говорят. Ами ако имаше някаква връзка с близначката й? Кортни, Тяхната Али, все още беше в „Радли“, но размяната стана само няколко дни по-късно. Може би Али беше разбрала, че Кортни се връща. Може би се притесняваше. И може би беше споделила всичко с Ноъл.
И може би той беше обещал да й помогне — по всеки възможен начин.
Всички в салона започнаха да ръкопляскат, когато на подиума излезе директорът Апълтън. Хана примигна и се откъсна от спомените. Момичетата от комитета излязоха след него. Ариа вървеше последна и изглеждаше нервна, странна и не на място сред клонингите с лъскави коси, блестящи устни и чанти на Тори Бърч. Хана се опита да улови погледа й, но Ариа не гледаше към нея.
Апълтън взе микрофона.
— Време е да обявим нашите крал и кралица.
Сърцето на Хана заблъска в гърдите й. Тя отново се огледа за Майк, но не можа да открие чернокосата му глава.
Апълтън извади лъскав бял плик от вътрешния джоб на блейзъра си и го разряза с нокът. После внимателно разгъна листчето и няколко секунди наглася очилата си. Хайде, казвай го!, искаше да изкрещи Хана.
— Първо, нашият крал на бала. — Апълтън нагласи микрофона и от тонколоните се разнесе скърцане. — Победител е… Ноъл Кан!
Всички се развикаха радостно. Ноъл се изправи и отиде до подиума, раздавайки на всички усмивки от типа „аз съм готин и го знам“. Хана погледна към Ариа. Тя ръкопляскаше, но в изражението на лицето й имаше нещо. Хана отново се сети как Ариа не им беше казала, че Ноъл я е включил в конкурса. Ами ако това не беше единственото нещо, което не им беше казала?
След като короната беше поставена на главата на Ноъл и ръкоплясканията утихнаха, Апълтън отново се изправи пред учениците.
— А сега името, което всички очаквате — на нашата кралица на бала. — Той присви очи под ярката светлина от лампите. — Победителка е…
Силната светлина палеше челото на Хана. По тила й изби пот. Тя погледна към тълпата. Очите на всички бяха вперени в подиума. Внезапно главата й се напълни с милион мисли и нито една от тях нямаше нищо общо с А: Дали изглежда изчервена и нервна, или спокойна и великолепна? Ами ако спечелеше? Ами ако изгубеше?