— Хана Мерин!
Хана притисна длан към устата си, за да попречи на възторжения писък. Публиката заръкопляска гръмотевично. Когато се изправи, за да се ръкува с Апълтън, краката й трепереха. Внезапно една ръка сграбчи нейната.
— Поздравления — разнесе се нечий глас. — Ти ще си идеалната кралица.
Очите на Чейси бяха навлажнени, но на лицето й грееше широка усмивка, сякаш всъщност се радваше за Хана.
— Б-благодаря — заекна Хана, хваната неподготвена. Повечето подгласнички говореха глупости за победителката. Това практически си беше задължително.
Тя се обърна и тръгна към подиума. Разнесе се щракване и стотици синьо-бели балони се откъснаха от мрежата на тавана и се изсипаха върху главата й. Тя започна да ги отблъсква със смях. Тълпата изрева. Момичетата от комитета се усмихваха. Ариа се приближи до Хана и я прегърна.
Когато Хана се обърна и прие короната, скиптъра и дори малко наметало от изкуствена синя кожа, всичките проблеми се изпариха от главата й. За една сияйна, брилянтна секунда тя беше само кралицата на бала и нищо друго — не пазителката на тайни, не жертвата, не натопената убийца. А. не можеше да я докосне. Животът й беше обикновен, красив и абсолютно перфектен.
Събранието се разпусна и Хана тръгна надолу към стотиците хора, които я поздравяваха. Когато някой я хвана за ръката в дъното на залата, тя предположи, че това е просто поредният човек, който иска да я поздрави. Жената в тъмносин костюм й се намръщи и я погледна със стоманените си очи. Писъкът замръзна в гърлото на Хана. Агент Фуджи.
— Поздравления, Хана — рече спокойно жената. — Не исках да развалям момента, но трябва да ти задам още няколко въпроса, а ти си трудно откриваема. Имаш ли нещо против да мина през дома ти утре следобед, около четири и половина?
Долната устна на Хана затрепери. Защо ще иска Фуджи отново да говори с нея?
— У-утре след училище сигурно ще трябва да се занимавам с разни бални неща.
— Сигурна съм, че ще те пуснат. Обещавам, че ще отнеме само няколко минути. — Устните на агент Фуджи се разтеглиха в странна усмивка. — Освен това нали предпочиташ да се отървеш от всичко това преди бала? — Тя повдигна нагоре каишката на куфарчето си и кимна на Хана. — До утре, тогава.
След което си тръгна. Хана я изпрати с поглед и разтуптяно сърце. Внезапно й хрумна нещо: агент Фуджи щеше да я посети у дома й… но не беше казала кой дом. Достатъчно беше само да се скрие в мола за няколко часа. В която и къща да я потърсеше Фуджи, Хана можеше да каже, че се е намирала в другата.
Страхотна идея. Настроението на Хана отново се оправи и тя тръгна подскачайки по коридора. В този момент осъзна: кралиците не подскачат, те се носят. И тя се понесе.
По-късно същия следобед Хана продължаваше да се носи. Този път, обаче, по коридора на клиниката, стиснала в ръка тубичка „Мистър Клийн“.
— Аз съм кралицата на бала — пропя тя, спирайки в средата на коридора, за да направи пирует. Замисли се за поощрителните награди, които бяха получавали досегашните кралици. Предишната година снимката на Анджелика Андерсън беше публикувана в секцията за стил и мода на „Филаделфия Сентинъл“. Вестникът дори направи интервю с нея за роклята й и за това как е прекарала деня преди бала, сякаш тя беше голямата победителка в нощта на Оскарите.
Тя надникна в стаята на Греъм. Днес той спеше толкова безшумно, че изглеждаше почти като мъртъв. Но дори това не успя да развали настроението й.
— Някой май се радва много, че се грижи за подлогите.
Хана се обърна. Кайла лежеше в леглото си на същото място в коридора, където я беше видяла предишния ден. Лицето й беше с нови превръзки и тя си беше свалила чорапите, разкривайки лакираните си в коралов цвят нокти. В лятото, преди Мона да се превърне в А., тя се беше вманиачила по същия цвят лак.
— Здрасти! — рече ведро Хана, изненадана и доволна от това, че момичето се радва да я види. — Току-що получих най-добрата новина от училище. — Тя седна на металния стол до леглото на Кайла. — Избраха ме за кралица на бала!
— Сериозно ли? — изписка Кайла. Тя посегна към ръката на Хана и този път тя й позволи да я задържи. — Това е страхотно!
— Знам — възкликна Хана.
— Обзалагам се, че имаш и много готин кавалер, а? — попита Кайла, надигайки се леко от леглото. — Каква си късметлийка.