На следващата сутрин Емили зави към вече познатия й квартал Чествю. Отляво я посрещна проблясващо езерце. От дясната й страна се намираха огромна беседка и градина с цветя. Днес къщите изглеждаха още по-големи, полилеите проблясваха през прозорците.
— Какво правим тук? — Айрис беше притиснала нос към стъклото като някое малко дете.
— Нали ти казах. Една от приятелките ми живее тук — промърмори Емили. — Трябва да взема от нея нещо за училище.
— Една от приятелките ти живее тук? — Айрис изглеждаше впечатлена. — Да не би баща й да е Бил Гейтс или нещо такова?
Емили зави по алеята; чувстваше се зле, че не може да каже на Айрис истината. Вярно, че я лъжеше за доста неща, но откакто се бяха къпали голи в езерото, общуването с нея беше станало доста по-лесно. Дори си имаха собствена шега за старите, миризливи чехли на бащата на Емили. Но просто нямаше как да я вкара в паник-стаята, докато тя и приятелките й обсъждаха отново Истинската Али и помощника й.
Емили паркира до гаража.
— Ще ме изчакаш ли в колата за секунда? — попита тя Айрис. — Няма да се бавя, обещавам.
Айрис се отпусна на седалката и погледна към списанието „Ас уийкли“, което беше откраднала от „Уауа“.
— Защо просто не вземеш нужното от приятелката си в училище?
— Ами защото е болна — беше глупавият отговор на Емили.
Айрис я изгледа странно, но Емили изскочи от колата, преди момичето да успее да я попита още нещо.
Спенсър бързо я придърпа вътре и отново я поведе към сутерена. Ариа вече беше в паник-стаята и крачеше нервно напред-назад. А Хана, която днес изглеждаше още по-гримирана и с по-засукана прическа от обикновено, седеше на дивана и гледаше тъжно Ариа.
— Значи Майк не отиде на училище с теб? Знаеш ли къде е сега? Как да говоря с него, когато не мога да използвам глупавия си телефон?
— Мацки, нямаме много време — прекъсна ги Спенсър и всички я погледнаха. — Получих ново съобщение от агент Фуджи — продължи притеснено тя, а очите й шареха по мониторите. — Тя каза, че има нещо, което не й казваме и искаше да разговаря с мен.
— И с мен иска да разговаря! — прошепна Хана. — Ще й се обадиш ли?
— Ти как мислиш? — Спенсър изглеждаше ужасена. — Изтрих съобщението. Ще се престоря, че не съм го получила.
Емили седна до Хана.
— Смятате ли, че А. е казал нещо?
Спенсър седна на металния стол до мониторите.
— Не знам. Някой получавал ли е нещо от А.?
Хана колебливо вдигна ръка.
— Той ми изпрати бележка. Ставаше дума за бала, но А. я беше оставил на рецепцията в клиниката.
Спенсър се ококори.
— Значи той знае, че работиш там?
— Очевидно. — Лицето на Хана беше придобило пепеляв цвят. — Но това не означава, че знае защо, нали?
— Единствените бележки, които съм получавала, са онези двете, свързани с разследването на кражбата на картината — каза Ариа, сядайки на облегалката на дивана. — Което си е страшничко. Подновили са разследването. Може би точно за това Фуджи иска да разговаря с нас.
Емили се размърда разтревожено.
— Може би А. се е ядосал, защото не знае новите ни номера. Може би ни наказва, като е дал някаква нова информация на Фуджи.
— И аз това се притеснявам — отвърна Спенсър. — Според вас какво е казал А. на Фуджи?
— Кой знае? — промърмори Емили.
Известно време всички мълчаха. На мониторите Емили виждаше волвото си, паркирано край тротоара. Айрис отгърна един лист от списанието; изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заспи.
След това Спенсър извади от чантата си списъка със заподозрените и го забоде на стената. Доста имена бяха задраскани — всичките на момичета. Името на Дарън Уайлдън беше зачертано, а до Джейсън имаше въпросителен знак. Само имената на Греъм и Ноъл не бяха белязани. Емили видя, че Ариа ги гледа. Не беше изненадана — предишната вечер Емили беше отишла у тях, за да й каже, че са свили списъка само до момчетата. Ариа отвори уста, за да каже нещо, после бързо ги затвори.
— Какво? — попита Емили.
Ариа поклати глава.
— Нищо.
Емили огледа останалите и се прокашля.
— И така, някой има ли някаква идея е кого може да е срещала Али в парка Кеплър Крийк? — Предишната вечер тя беше разказала за откритието си на Хана и Ариа.
Хана поклати глава. Ариа се прокашля смутено и се извърна настрани.