— Щом някой го притиска за такива неща, значи си има причина — рече Чейс. — Може би Барбара Роджърс наистина е медицинската сестра на Али. — Той отново погледна към сградата. — Да изчакаме някой друг да излезе и да хванем вратата, преди да се е затворила.
— Добра идея. — Спенсър седна на първото стъпало и се втренчи във вратата, молейки се някой да се появи. Преминаващите по главната улица коли свиреха с клаксоните си. Два гълъба се биеха за коричка хляб на тротоара. Но във фоайето не се появи никой. Колко ли време трябваше да чакат?
— Оправи ли спешния проблем от онзи ден? — попита Спенсър.
Чейс я погледна безизразно.
— Какво?
— Нали се сещаш, заради който срещата ни беше толкова кратка — напомни му Спенсър. — Да не би да се е разбрало, че Бенджамин Франклин тайно е ръководел лаборатория за амфетамини? Или че Индипендънс Хол някога е бил публичен дом? — Докато разговаряха в чата, Чейс й беше разкрил някои от абсурдните митове, които обсъждаха читателите му.
— О. — Чейс погледна дланите си. — Всъщност нямаше нищо общо с блога. По-скоро беше семеен проблем. Брат ми имаше нужда от помощта ми.
Вятърът подкара по улицата няколко бледозелени листа. Едното от тях се залепи на бузата на Спенсър. Тя удържа на порива да го отмахне рязко.
— Той по-малък ли е или по-голям? — попита момичето.
— Една година по-малък — каза Чейс. — Много сме близки. Не бяхме като по-малки, но след онази случка с преследвача… — Той замълча и придоби разсеяно изражение.
— Сигурно ви е било трудно — рече тихо тя. — Ако нямаш нищо против, би ли ми разказал какво точно се случи?
Погледът на Чейс се плъзна надясно.
— Първо аз и онова момче бяхме приятели. Но след това нещо се промени. Той ме заплаши. Опита се да ме убие. Доста ме обезобрази.
— Не виждам нищо по теб. — Спенсър си позволи да го огледа за миг.
Чейс наведе глава. След продължителна пауза отговори:
— Ами повече от белезите не са видими.
Спенсър знаеше много добре какво има предвид. И изобщо не й беше приятно да го знае. Тя гледаше пешеходците по улицата, потънала за миг в спомените си за Али.
— Знаеш ли какво му се е случило? — попита след известно време тя. — Дали е отишъл в затвора?
Чейс изглеждаше огорчен.
— Нямаше навършени осемнайсет, така че не. А и както вече казах, техните бяха тъпкани с пари. Скриха всичко от пресата, платиха на ченгетата. Той напусна училище, но след това нищо не знам.
Спенсър поклати глава.
— Това не е честно. Значи просто си остана на свобода?
Чейс кимна.
— Явно.
Той извърна глава и издаде стон, от който сърцето на Спенсър се сви. Тя докосна ръката му, изпълнена с тъга и заради преживяното от Чейс, и заради собствените си неволи. Как може някой да го измъчва? Как смее някой да измъчва нея?
— Знам какво е — прошепна тя. — И мен са ме преследвали.
Чейс се извърна и се намръщи.
— Така ли?
Бързо, преди да размисли, Спенсър свали перуката на Бритни и слънчевите очила.
— Аз съм Спенсър Хейстингс — каза тя. — Едно от момичетата, което Али се опита… да убие.
Чейс зяпна изненадано. За части от секундата през лицето му минаха различни изражения.
— Чудех се дали си ти — каза той след миг с толкова нежен глас, че сърцето й се разтопи. — Но се страхувах да попитам. Боях се да не те уплаша.
Спенсър нахлузи отново перуката на главата си.
— Но не казвай на никого, чу ли? Аз ти се доверих. Но ако го видя в блога ти…
— Това никога няма да се случи! — каза Чейс, тръскайки глава. След това се облегна на парапета и я погледна. — Леле. Спенсър Хейстингс. Сега вече се чувствам като идиот, че ти разказах всичко за преследвача. В сравнение с онова, което си преживяла, моята история просто бледнее.
— Не, не е така — рече твърдо Спенсър. — И с двама ни се е случило едно и също нещо. Някой, на когото сме вярвали, ни е прецакал по възможно най-лошия начин. — Внезапно очите й се напълниха със сълзи. Тя беше говорила и с други хора за Али, беше признала какво е причинила Али на момчетата, от които се е интересувала, но не беше срещала съчувствие. Винаги се беше присмивала на израза „сродни души“, но сега, с Чейс, тя разбираше точно значението му. Само ако можеше да се види с него извън случаите, в които следят Али. Имаше чувството, че двамата могат да говорят цяла нощ, без да изчерпят темите.