— Хайде — каза Чейс, който се втурна през отпадъците, уловил ръката й, и я повлече след себе си по стълбите. През вратите на апартаментите надничаха глави със зяпнали уста.
— Това беше странно — рече Спенсър с треперлив глас, докато продължаваха да тичат надолу.
— Думата „странно“ бледнее пред случилото се — каза Чайс. Той погледна нагоре към стълбите. Дочу се нов силен трясък. — Като че ли е било планирано.
Спенсър потрепери. Тя си мислеше същото. Възможно беше, например, Али или помощникът й да са подхвърлили този адрес на Чейс. А след това да са се промъкнали тук и да са напълнили тавана с опасни предмети. И да са нагласили вратата така, че да се отвори в подходящия момент… над главата на подходящия човек.
В главата й се завъртя злобното съобщение на А.: Аз го направих. И познайте какво? Вие сте следващите. Може би всичко това беше капан. Може би А. беше започнал да изпълнява предупреждението си.
21.
Неочакван гост
Хана отби в паркинга на Бил Бийч, притиснала телефона си с рамо към ухото. Майната му на правилото без технологии. Това беше спешен случай.
Включи се гласовата поща на Майк.
— Пак съм аз — рече умоляващо Хана. — Мога да ти обясня. Искам да се върнеш. Искам да отида на бала с теб. Имам нов телефон — това е номерът му. Моля те, моля те, моля те, обади ми се!
Тя затвори и погледна короната и скиптъра си на кралица на бала — носеше ги навсякъде със себе си. Очите й се напълниха със сълзи. Но тя в никакъв случай няма да съсипе грима си! Бъдещата кралица на бала трябваше да изглежда добре, дори когато чисти урина.
Когато от чантата й се разнесе звук, тя бързо бръкна вътре, молейки се да е Майк. Но беше старият й телефон. Беше се вързал автоматично към безжичния интернет на Бил бийч и сваляше новото писмо от агент Фуджи. Хана изтри инстинктивно съобщението, без дори да го прочете.
Тя влетя през двукрилата врата, навлече мантата си и побутна с крак кофата по коридора към леглото на Греъм. Дръпна пердетата, без да се интересува кой я гледа. Очите на Греъм бяха затворени, но устата му мърдаше усилено. Хана притисна ухо към устните му, но от там не излизаше нито звук.
— Просто ми кажи кого си видял — изръмжа тя, изпълнена с желание да го хване и да го разтърси. Не можеха ли поне веднъж да се докопат до нещо, по дяволите? Можеха да заковат А. и да се отърват от Фуджи. Можеха да разчистят цялата тая гадост с картината в дрешника на Ариа. И тя щеше да оправи отношенията си с Майк.
Но Греъм не издаде нито звук. Хана беше толкова ядосана, че тропна с крак. Токчето й изтрака шумно по балатума.
— Хана? — разнесе се нечий глас. — Всичко наред ли е?
Хана се обърна. Кайла седеше в леглото си, все още с превръзки на лицето. В скута й лежаха шишенце с лак и пила.
— Всъщност не — призна си Хана.
Кайла изхъмка многозначително.
— Проблеми с момче?
Хана се приближи до нея.
— Как разбра?
— Чух те по телефона онзи ден — отвърна Кайла, свивайки рамене. — Какво е направил?
— Не иска да отиде на бала с мен — отвърна тъжно Хана. — Получи се едно огромно недоразумение и той си мисли, че го лъжа за нещо, а не е така. Такъв е идиот.
— Ами обясни му — каза Кайла.
— Не е толкова лесно — въздъхна Хана. Тя отвори уста, за да обясни на Кайла защо, но внезапно я връхлетя вълна от изтощение.
— В такъв случай това ще те накара да се почувстваш по-добре.
Кайла посегна към нещо, което лежеше на малкия поднос край леглото й. Подаде на Хана една малка фотография в рамка. Беше снимка на готиния санитар без риза, направена в съблекалнята. Хана се изкиска.
— Как се сдоби с нея?
— Един от чистачите го снима с телефона ми. — В гласа на Кайла прозвуча гордост. — Качих я в сайта на Кодак и ми я разпечатаха в магазина за сувенири. Но тя трябва да е в теб, Хана. Ти повече имаш нужда от повдигане на настроението.
— Благодаря, но не е нужно. — Хана огледа превръзките на Кайла и слабите й ръце и крака. Почувства се абсурдно. Докъде я докара, една жертва на изгаряне да се опитва да я развесели. Нима съвсем го беше закъсала?
Тя се наведе към момичето, внезапно изпълнена с любопитство.
— Какво ти се случи?
Кайла завъртя шишенцето с лак.
— С брат ми ровехме из гаража и едно шише със сярна киселина падна от рафта… върху мен. Това чудо действа също като пламъците — направо ти изгаря кожата.