Помисли си за обещанието на Рифър да бъде с нея в Принстън и да й показва интересните места. Кой щеше да го прави сега?
Рифър се спря във фоайето и я погледна тъжно.
— Спенсър, надявам се, че ще си останем…
— Просто си върви — отряза го Спенсър, изпълнена с внезапен гняв. Тя го избута през вратата и я затръшна зад гърба му, облегна се на нея и бавно се свлече на дървения под, изпънала краката си напред.
Какво стана току-що, по дяволите?
В главата й се завъртяха спомени от еко-пътуването. Рифър я беше завел на вечеря и двамата се бяха целунали за пръв път на дансинга. Беше невероятно — тя знаеше, че той си мислеше същото. В дома й като че ли се беше появил някакъв друг Рифър. Единственото хубаво нещо в живота й внезапно беше изчезнало.
Пиук.
Телефонът й лежеше на малката масичка в коридора. Пулсът й се ускори, тя скочи на крака и погледна към екрана. Беше получила нов есемес от непознат.
Горката малка Спенсър остана без гадже.
По-добре да си намери ново, преди да е станало късно.
Стига, разбира се, да не си отворя устата и да разкажа на света за всички хора, които си убила.
2.
Хана е кралска персона
По-късно същия ден Хана Мерин седеше на бара в „Рив Гош“, любимият й псевдо-френски ресторант в мола „Кинг Джеймс“. Момичето чакаше приятеля си Майк Монтгомъри и макар че барманът нямаше да я обслужи тук, тя се чувстваше много по-изискано като седеше на бара, вместо в някое от сепаретата. Освен това те бяха претъпкани с деца от „Роузууд дей“, много от които по-малки от нея, което изпълваше Хана с меланхолия и я караше да се чувства някак си по-стара. След няколко кратки месеца тя щеше да е в Института по модни технологии в Ню Йорк — предишната седмица беше получила писмо, че е приета. „Рив Гош“ щеше да е просто едно място, което щеше да посещава по време на ваканциите.
Е, поне се надяваше да посещава „Рив Гош“ през ваканциите, а не да прекара остатъка от живота си в затвора, както искаше Новия А. Хана не обичаше да мисли за това.
Телефонът й звънна и тя го грабна.
Гугъл тревога: Материал за еко-пътуване с кораба „Селебрити“.
Хана натисна бутона за четене. Беше си направила настройките така, че да получава предупреждение всеки път, когато излезе материал за круиза, в който бяха участвали тя и приятелките й, за да научава всичко ново, свързано с експлозията в котелното. Там долу бяха Ариа и момчето, с което се беше запознала — Греъм Прат — но Хана и останалите бяха почти убедени, че там е имало и трети човек — бомбаджията. Освен това бяха сигурни, че този човек е А. Ако само полицията успееше да идентифицира този трети човек, това щеше да е краят на всичките им проблеми.
Греъм Прат, пътник на взривения круизен кораб, е все още в кома, след като получи множество изгаряния в резултат от експлозията — пишеше на първия ред. Хана вдигна глава и се загледа безцелно в масата, около която бяха насядали играчи по лакрос от последните класове, сред които бяха приятелят на Ариа, Ноъл Кан, и Джеймс Фрийд. Греъм не беше просто някакво момче, с което Ариа се бе сприятелила по време на пътуването — той беше бившето гадже на Табита. За известно време момичетата си мислеха, че може би той е Новия А. — особено след като започна да се държи зловещо и яростно и подгони Ариа към котелното, като не спираше да повтаря, че трябва да й каже нещо. Ужасена, че Греъм иска да я нарани, Ариа се заключи в задната стаичка… и след това дойде взривът.
Хана продължи да чете. Господин Прат е прехвърлен в клиниката за пластична хирургия и рехабилитация след изгаряния „Уилям Атлантик“ край Роузууд, Пенсилвания, за по-нататъшно лечение. Четири поредни години клиниката за изгаряния е печелила престижната награда за най-добро болнично заведение в трите щата и…
Хана погледна към стреснатото си изражение в шареното, старовремско огледало в другия край на бара. Бащата на бившето й гадже Шон Ейкърд ръководеше клиниката „Уилям Атлантик“ и предишната година Хана се беше записала там като доброволка. Това беше наказанието й за това, че беше блъснала беемвето на господин Ейкърд, след като Шон скъса с нея. Джена Кавана беше лекувала там изгарянията си, както и някогашната най-добра приятелка на Хана, Мона Вандерваал, която се оказа първият А. Хана не обичаше да мисли и за това.