Тя измъкна телефона си, единственото нещо, което беше взела със себе си тази вечер. Може би щеше да успее да си извика такси. Екранът й вече примигваше. Когато видя разбърканите букви и цифри в полето, където трябваше да се изпише името на подателя, сърцето й падна в петите.
Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш, Спенс!
Телефонът й отново изпиука. Получи се същото съобщение. После пак и пак, и пак, докато телефонът й не се задръсти и не се появи съобщение, че паметта й е на изчерпване. Спенсър превключи на обаждане, но тогава се появи ново съобщение: БАТЕРИЯТА Е ИЗТОЩЕНА. ИЗКЛЮЧВАНЕ.
Екранът потъмня. Небето като че ли се смрачи, сенките станаха още по-тъмни. Спенсър беше изолирана. А. отново бе спечелил.
25.
Обаждане за събуждане
Хана стоеше до предния прозорец в къщата на баща си, опитвайки се да не изглежда твърде нетърпелива или жалка, когато за пореден път погледна към телефона си. След това го пусна в малката си, обсипана с перли чантичка, кръстоса крака и започна да се наслаждава на чисто новите си обувки „Диор“. Токовете им бяха високи дванайсет сантиметра; цяла седмица се беше упражнявала да върви с тях. Освен това трябваше да се упражнява да ходи и с дългата си до петите рокля „Маркеса“, за да не се препъне в подгъва. Беше оправила короната си, за да не й стяга на главата, а скиптърът беше облегнат на дивана и фалшивите му камъни проблясваха. Всичко изглеждаше идеално. Тя бе напълно готова, а нямаше къде да отиде.
— Още ли не си се чула с Майк? — попита баща й.
Хана поклати глава. Майк не й се беше обаждал цял ден. Двамата не се бяха чували след онзи странен разговор по телефона, докато тя се намираше в клиниката, точно преди да зърне Ноъл. Не й беше пратил есемес, че си е взел смокинг. Нито беше споменал, че ще наеме лимузина. Според нея бе напълно възможно изобщо да не се появи.
Баща й отгърна страницата на списанието „Нешънъл джиографик“, което се преструваше, че чете. От кухнята се чу пропукване; сигурно гювечето, което Изабел беше приготвила за обяд, изстиваше. Вече бяха изпратили Кейт с Шон, бяха направили милион снимки. Ако това не покажеше на Майк, че Хана не си пада по Шон, то какво друго щеше да помогне? Не можеше ли просто да й повярва?
И защо Ноъл я беше издал? Това приличаше на нещо, което А. би направил…
Старият й телефон изпиука и тя се хвърли към него. Беше получила писмо от агент Джасмин Фуджи. Мога ли да мина тази вечер?
Хана пребледня. Тази жена беше неуморима. Съжалявам, тази вечер е абитуриентският ми бал!, отвърна тя, доволна, че има оправдание.
— Скъпа, добре ли си? — попита господин Мерин, забелязвайки пребледнялото лице на Хана.
Тя бързо излезе от пощата си. Опита се да кимне, но почувства как очите й се пълнят със сълзи.
— Всъщност не съм.
Господин Мерин се приближи до нея.
— Знаеш ли, обзалагам се, че много красиви кралици на бала отиват сами. Помисли си за всички звезди, които отиват сами на Оскарите — няма голяма разлика. Всъщност дори е съблазнително. Означава, че можеш да се справиш сама. — Той вдигна безжичния телефон от масичката. — Ще се обадим на шофьора ми. Ще го накарам да мине през цветарския магазин по пътя за насам и да ти поръча най-скъпия букет.
Това само накара Хана да се разплаче на глас.
— Благодаря ти. — Тя се сгуши в голямото му, масивно тяло, вдъхна аромата на дезодоранта му и боровия одеколон. Внезапно се почувства както едно време, с малката Хана и татко, на когото можеше да каже всичко. Преди Изабел. Преди Кейт. Преди А.
Тя си пое дълбоко дъх и се отдръпна от него.
— Всъщност не става дума точно за бала. Ами за… други неща. — Тя затвори очи. — Всичко е малко… объркано.
— Какво имаш предвид?
Хана облиза устните си. Само ако можеше да му разкаже. Само ако можеше той да приеме всичко, което се беше случило, като една ужасна грешка, за която тя страшно съжалява и никога няма да направи отново. Само ако можеше да открие А. и да сложи край на целия кошмар.
Но Хана не можеше да му каже нищо. Ако го направеше, щеше да бъде съсипана не само политическата му кариера… следващата му работа щеше да бъде да огъва метал в двора на затвора.
— Заради това, че те избраха за кралица ли? — попита нежно господин Мерин.