— О, боже, отрязах си ухото!
Чейси Бледсоу, облечена в лъскава златиста копринена рокля, й направи снимка и се засмя.
Хана прокара език по зъбите си. Чейси изглеждаше страхотно тази вечер. И се беше постарала повече от Хана за това.
Тя изпъна рамене, пусна ръката на Майк, отиде до Чейси и я потупа по ръката. Момичето се обърна. Усмивката й леко помрачня, когато видя короната на главата на Хана.
Хана махна фибите от косата си, свали короната и я подаде на Чейси.
— Заповядай — каза тя. — Това е за теб.
Чейси гледаше короната в ръцете си, като очевидно не разбираше нищо. Хана завъртя очи.
— Сложи си я, глупачке — каза тя. После й подаде и скиптъра.
Чейси примигна.
— К-какво?
— Направи го, преди да съм размислила — изръмжа Хана. След това й обърна гръб, оставяйки короната в ръцете й. Но докато вървеше към Майк, устните й се разтегнаха в широка усмивка. Тя зърна отражението си в огледалото. Изглеждаше милион пъти по-добре. Сребристата корона определено не подхождаше на кожата й.
— Госпожице Мерин?
Хана се обърна. Зад нея стоеше една жена в униформа на „Четирите сезона“.
— Вие ли сте Хана Мерин? — попита тя. Хана кимна и жената я хвана за ръката. — Търсят ви по телефона на рецепцията. Казаха, че е спешно.
Майк я изгледа с любопитство, след което я последва във фоайето. Хана взе телефона; сърцето й се беше разтуптяло при мисълта за възможните събеседници. Но когато се обади, от другата страна се чу изненадващ глас.
— Хана? — попита приглушеният момичешки алт. — Обажда се Кели. От Уилям Атлантик.
— Кели? — Хана примигна. — Какво има?
— Обаждам се заради момчето, с което сте приятели — каза Кели. — Греъм. Той се събуди. Обадих се у вас и баща ти ми каза, че си на бала, но ти ме помоли да ти се обадя по всяко време, така че…
— Благодаря ти — прекъсна я Хана, стиснала здраво слушалката. Тя погледна към такситата, които чакаха отвън, и главата й се напълни с милион мисли. — След петнайсет минути съм там.
След това затвори, опитвайки се да реши кой е най-краткият маршрут за таксито. Майк се прокашля до нея.
— Къде ще бъдеш след петнайсет минути?
Хана се вцепени. Майк изглеждаше смазан… и объркан… и разтревожен. Тя погледна към тълпата. Внезапно пред очите й се появи Ариа, застанала до Ноъл. Тя си представи как Греъм се върти в леглото си. Мърмори разни неща. Припомня си разни неща. За няколко минути можеха да разгадаят всичко.
Тя се обърна към Майк.
— Греъм се е събудил. Трябва да поговоря с него.
Майк пристъпи към нея.
— Чудно, да вървим.
— Да вървим? — Хана поклати глава. — Няма начин.
— Този път няма да спечелиш. — Майк сложи ръце на хълбоците си. — Няма да те пусна да говориш сама с този психопат.
Хана се взря в лицето му. Той нямаше да приеме „не“ за отговор. Всъщност какво значение имаше? Скоро всичко щеше да е ясно. Може би наистина имаше нужда от защита.
— Щом настояваш — промърмори тя. — Но да тръгваме! — След което сграбчи ръката му и изтича навън.
26.
Кого обичаш?
— Ариа! — Райън, облечена в плисирана рокля с ресни и събрала косата си на кок, изтича при Ариа и силно я прегърна. — Залата изглежда невероятно!
Ариа спря да прави снимки, което беше част от задълженията й като организатор по декора, и огледа балната зала в „Четирите сезона“, сякаш досега не я беше виждала — макар че беше пристигнала тук още в три следобед, за да наглежда украсата.
— Благодаря — каза тя на Райън. — Но всъщност останалите момичета направиха всичко, аз само им давах указания.
Райън махна презрително с ръка.
— Важно е въображението ти. — Тя огледа тоалета на Ариа, от къдриците до семплата, но елегантна черна рокля и кадифените обувки с високи токчета, които си беше купила от Франция преди години специално за този случай. — Ти също изглеждаш страхотно. — Тя се обърна към някой до нея. — Нали?
Ариа потрепна. Ноъл се беше приближил и безмълвно беше застанал до нея. Той изглеждаше елегантно в смокинга си и беше килнал на една страна короната си на крал на бала.
— Страхотно, както винаги — отвърна той като добър приятел.
А беше ли такъв? Вече й беше казал, че изглежда страхотно поне двайсет пъти тази вечер. Освен това й беше осигурил организацията на декорите, нещо, което винаги бе искала. Дори беше останал до нея, въпреки че се беше държала като откачена, точно както в този момент.