Останалата част от статията не разкриваше кой знае колко — само, че нараняванията на Греъм били ужасни. Ледени тръпки полазиха по гърба й. Очевидно Греъм беше попаднал случайно под огъня на А., точно както се беше случило с Гейл Ригс, също заподозряна, че е А., която беше застреляна на алеята към дома си пред очите на момичетата. Но защо А. искаше да нарани Греъм? Първоначално момичетата се притесняваха, че Греъм може да е А. и че иска да се конфронтира с Ариа заради онова, което тя и останалите бяха причинили на бившата му в Ямайка. Но те продължиха да получават есемеси от А. и след като Греъм изпадна в кома, затова се чудеха дали не се беше опитвал да предупреди Ариа, че А. е по петите й. Няколко пъти беше повторил на Ариа през тежката врата на котелното, че някой я държи под око. Може би имаше предвид, че А. я наблюдава — може би го беше видял да я шпионира. Тогава дали той знаеше кой е А.? Само ако можеше да дойде в съзнание…
В пощата й се появи ново писмо. Ново съобщение от специален агент Джасмин Фуджи. Хана погледна с присвити очи към темата на писмото. Там пишеше просто Табита Кларк.
Хана едва не изпусна телефона си. Специален агент?!
Тя отвори писмото с разтуптяно сърце. Джасмин Фуджи беше агентката от ФБР, която разследваше убийството на Табита, и името на Хана се беше появило в списъка с гости, които бяха отседнали в курорта в Ямайка по същото време, когато там се беше намирала и Табита Кларк. Бих искала да ви задам няколко въпроса във връзка с онова, което си спомняте от онази нощ, пишеше в писмото. Сигурно разбирате, че времето е от изключително значение, затова се свържете с мен колкото се може по-бързо.
В гърлото на Хана се надигна жлъчка. Момичетата вече знаеха, че не са убили Табита, но А. имаше уличаващи фотографии как четирите разговарят с нея по време на почивката — и дори една на Ариа, докато блъска Табита от покрива, а Хана и останалите стоят отстрани и гледат. А. знаеше и толкова много други неща за тях: Хана беше прикрила сериозна катастрофа, Спенсър беше натопила друго момиче за притежание на наркотици, Емили беше приела пари, за да даде бебето си… макар че после се беше опитала да ги върне. Когато А. изсипеше всичко това в скута на агент Фуджи, тя в никакъв случай нямаше да им повярва, че са невинни.
— Хана? — разнесе се гласът на Майк зад гърба й.
Тя се завъртя на столчето, за да го види. Той изглеждаше очарователно в лакроската си тениска, впитите черни дънки и изтърканите кецове. На лицето му грееше развълнувана момчешка усмивка.
— Имам изненада за теб!
— Каква? — попита предпазливо Хана, пускайки телефона в чантата си. Точно сега не беше в настроение за изненади.
Майк щракна с пръсти и внезапно пред нея под строй се появиха група играчи по лакрос. След като Майк преброи до три, всички в синхрон свалиха тениските си и се обърнаха с лице към Хана. Върху изпъкналите плочки на коремите им бяха нарисувани букви. Първият беше с Х, вторият с А, третият…
Хана примигна изненадано. Телата им изписваха изречението Хана майска кралица.
Някой в ресторанта изръкопляска. Кейт Рандъл, доведената сестра на Хана, която седеше в едно от сепаретата, кимна одобрително. Очите на сервитьорката изскочиха при вида на добре оформените мускули на момчетата и тя едва не изпусна подноса си. След това Майк се обърна, изхлузи тениската си през глава и се ухили на Хана. На голите му гърди беше изрисувана една голяма удивителна.
— Нали ще се състезаваш? — попита въодушевено той. — Целият отбор по лакрос те подкрепя.
Останала без думи, Хана завъртя около пръста си верижката от „Тифани“. В „Роузууд дей“ наричаха майска кралица кралицата на бала. Майк и Хана щяха да отидат заедно на бала — тя си беше купила рокля предишния месец на една разпродажба на мостри в „Маркеса“. Роклята струваше повече, отколкото баща й беше склонен да плати, но той знаеше колко много означава балът за нея — Хана мечтаеше за идеалната си бална вечер така, както повечето малки момиченца мечтаят за приказна сватба.
Но кралица? Вярно, че Хана си беше мислила за това, беше мечтала за това, но след последната безумна година тя не го взимаше на сериозно.
— Не знам — отвърна неуверено тя, поглеждайки към Майк и редицата голи до кръста момчета. — Какво ще кажете за Наоми?