Спенсър погледна през затъмнените стъкла, но не можа да види шофьора или пътниците. Дали Хана, Емили и Ариа бяха вътре? Дали Фуджи вече беше успяла да се добере до тях?
Тя връхлетя във фоайето на „Четирите сезона“ и изтича в балната зала. Първия човек, когото забеляза, беше Рийв Донахю, едно от момичетата в комитета по украсата.
— Виждала ли си Ариа Монтгомъри? — попита тя, останала без дъх.
Рийв огледа Спенсър от главата до петите, сви устни при вида на разпрания й подгъв и разрошената коса.
— Това момиче го няма цялата вечер. Изобщо не заслужава да е отговорник по декора.
Спенсър каза едно бързо „благодаря“, след което обходи дансинга. Наоми Циглър танцуваше с Хенри Бенет. Шон Ейкърд и Кейт Рандъл си шепнеха нещо на масата в ъгъла. Айрис беше облегнала главата си на рамото на Джеймс Фрийд.
Спенсър тъкмо се накани да изтича при нея и да я пита за Емили, когато пред очите й се появи самата Емили.
— О, господи — каза тя, сграбчвайки ръцете на Спенсър. — Къде беше? И какво ти се е случило?
— Дълга история — рече Спенсър. — Трябва да ти кажа нещо.
— Приятелят на Али със сигурност е Ноъл — изтърси в същото време Емили.
Спенсър отстъпи назад и я погледна.
— Чакай… Какво?! Сигурна ли си?
Емили кимна.
— Айрис видя снимката му и каза, че непрекъснато е посещавал Али в Убежището.
Диско кълбото хвърляше отблясъци върху ръцете на Спенсър, докато тя оглеждаше балната зала. Ако Ноъл беше приятелят на Али… значи Чейс не беше. Тя беше сбъркала. Момичето пристъпи смутено на място, без да е сигурна дали се чувства ужасно притеснена… или облекчена… или все още ядосана, че Чейс беше научил за Ямайка от другаде.
— Къде е Ноъл сега? — попита разсеяно тя. — И Ариа? И Хана?
— Тук съм — обади се Хана зад тях, докато влизаше, останала без дъх, също както Спенсър минути по-рано. Лицето й бе изопнато, ръцете й трепереха. — Върнахме се колкото се може по-бързо.
— Откъде? — попита Емили.
— Бил бийч. — Гласът на Хана трепереше. — Греъм се събуди.
— И ти взе Майк със себе си? — Спенсър беше ужасена. Тя отново огледа залата. — Къде е той сега?
— Той е… някъде. — Хана също се огледа, след което сви рамене. — Не му казах какво става. И той остана в колата — не видя нищо. Но момичета, Греъм е видял А. Това е искал да каже на Ариа.
— Ноъл ли е бил? — попита настоятелно Спенсър.
Хана кимна.
— Е, всъщност единственото, което успя да каже, беше Н… Сигурна съм, че е имал предвид Ноъл. Но след това трябваше да доведа сестрата, а когато се върнах, той си беше отишъл.
Емили отстъпи назад.
— Отишъл в смисъл умрял?
— Господи — прошепна Спенсър.
Емили погледна към Спенсър.
— А ти какво искаше да ми кажеш?
Стомахът на Спенсър се сви и мислите й отново се върнаха към Чейс.
— Ами… нищо.
— Мацки, трябва да отидем при ченгетата с цялата тази информация — каза Хана, оглеждайки залата. — Ноъл може би има шпионин в Бил Бийч. Може би знае, че сме по петите му. Трябва веднага да отидем в полицията и да им кажем всичко, което знаем.
— Има друга причина да отидем в полицията — каза Емили. — Фуджи знае, че картината е у някоя от нас… но не знае коя. Тя си мислеше, че аз я крия — попита ме дали има причина да претърсва къщата ми.
Спенсър се облегна на стената.
— Което означава, че може да поиска да претърси моята. Или на Хана.
— Или на Ариа — прошепна Емили.
— Къде е Ариа? — попита разтревожено Спенсър.
Всички започнаха да се оглеждат. После Хана отиде до едно момиче, което стоеше до бюфета. Тя беше облечена с черна плисирана рокля, носеше шапка от двайсетте години и държеше в ръката си скиптъра на Хана. На гърдите й беше забодена значка с надпис „Възпитаник на Роузууд Дей“. Когато Хана се приближи до нея, тя й се усмихна.
— Здрасти, кралице! — пропя момичето, подавайки скиптъра на Хана. — Хареса ми как направи всички кралици за един танц!