Хана грабна скиптъра и се намръщи.
— Така ли?
— Толкова е новаторско — адски ми харесва! — Райън вдигна ръка, за да плесне ханината. — Жалко, че отговорничката по декора не направи снимки.
Спенсър и Емили се спогледаха. Ариа беше отговорничката.
— Знаеш ли къде е тя? — попита Спенсър.
Райън поклати глава.
— Всъщност мислех, че е с Хана. Не я ли видяхте в гробищата за снимките ти? Тя и кралят тръгнаха натам преди около петнайсетина минути.
Хана се ококори.
— Не съм била на гробищата.
— О… — Райън изглеждаше смутена. — Видях те да излизаш и предположих, че си тръгнала натам.
Спенсър се вцепени.
— Значи Ариа е в тъмното гробище е Ноъл… сама?
Хана преглътна тежко.
— О, Господи.
Райън ги изгледа с любопитство.
— Какво?
Спенсър се обърна рязко и се затича към фоайето. Останалите я последваха. В ума на Спенсър се въртяха всякакви ужасни предположения. В момента Ариа се намираше заедно със заговорника на Али, същия човек, който й беше помагал да пали, да руши и да убива. Пред очите й се появи безжизненото тяло на Иън. Ужасният пожар в гората. Налудничавият кикот, който се чуваше сред дърветата.
Момичетата излязоха пред сградата и погледнаха към оживената градска улица. Спенсър се обърна към Хана.
— Знаеш ли къде се намира гробището?
Хана кимна, треперейки.
— Т-така мисля. На десетина минути пеша е оттук.
— Да вървим тогава — каза Спенсър и тръгна към тротоара. — Просто се надявам, че не сме закъснели.
30.
Копаене на собствения гроб
Въпреки че гробището „Ритенхаус“ се намираше встрани от оживената част на парковата алея „Бен Франклин“, къщите го ограждаха така, че Ариа и Ноъл като че ли се намираха някъде на село. Тясното пространство беше оградено от лози. Вековни надгробни камъни стърчаха над земята като криви зъби. Около голямата каменна статуя на ангел се виеше мъгла. Стара, ръждясала ограда заобикаляше мястото. Когато Ноъл и Ариа отвориха голямата врата от ковано желязо, пантите й изскърцаха шумно.
Ариа погледна към имената на надгробните камъни, после прокара пръсти по един голям каменен кръст. Гривната й проблесна под слабата светлина. Тя отново погали брънките й и те тихо зазвъняха.
Ноъл се приближи отзад и подпъхна ръцете си под нейните, прегръщайки я през кръста.
— За какво искаше да говорим?
— Ами… — Ариа докосна върха на крилото на ангела. Увереността й леко се беше поизпарила. Това място наистина ли беше уединено? Със сигурност не беше паник-стаята. Ами ако А. ги подслушваше?
Но тя се обърна към него и се опита да се съсредоточи. Това щеше да ги сближи. Двамата щяха заедно да се изправят срещу А.
— Нали знаеш, че те обичам? — започна тя.
Погледът на Ноъл омекна.
— Надявам се, че е така. Напоследък се държиш много странно.
— Разбира се — въздъхна Ариа. — Но се държах странно, защото криех някои неща от теб. — Тя говореше с наведена глава, защото се страхуваше да го погледне в очите. — Важни неща. За да те предпазя. Не исках да ти се случи нищо лошо.
Ноъл повдигна с пръст брадичката й, за да я погледне в очите.
— Не минахме ли вече през това? Можеш да ми казваш всичко. Колкото и да е лошо. Нищо, че ще ме застраши. — После отстъпи назад. — Ти в опасност ли си?
— Аз… — В този момент новият й телефон изпиука. Ариа погледна в чантичката си към екрана му, на който се беше появило ново съобщение. Стой далеч от Ноъл!, беше написала Спенсър с главни букви. Той е тайният приятел на Али! Имаме сигурно доказателство!
Появи се ново съобщение, от Емили: Ноъл е посещавал Али в болницата. Айрис го позна със сигурност.
После друго, от Хана: Греъм току-що ми каза, че Ноъл те е следил на кораба!
Ариа притисна длан към устата си. Не. Това не беше възможно. Сигурно имаше някакво обяснение.
— Ариа?
Когато погледна към него, видя, че той я гледа. Погледът му се отмести към отворената й чантичка. Ариа бързо я затвори, останала без дъх. Беше ли видял есемесите?
Момичето отстъпи назад, блъскайки се в един надгробен камък. Ноъл не помръдваше от мястото си, скръстил ръце на гърдите, със странна усмивка на лицето. Или може би това беше просто игра на светлината? Тя стисна силно очи, опитвайки се да се съсредоточи. Колкото и да се опитваше да прогони есемесите от мислите си, да ги превърне в нещо невинно — в недоразумение — сирената в главата й не спираше да вие.