Туп.
Ноъл извика от болка и се претърколи настрани. Ариа се изправи на крака и изтича зад близкия надгробен камък; нямаше представа какво се беше случило току-що. Докато се опитваше да си поеме дъх, от мрака изплуваха няколко фигури. Спенсър застана до Ноъл с вдигнат над главата му скиптър. До нея застанаха Емили и Хана с широко отворени очи.
Емили забеляза Ариа и изтича при нея, прегръщайки я силно.
— Добре ли си?
Ариа се опита да кимне, но не можеше да отмести поглед от Ноъл. Спенсър вдигна скиптъра, за да го удари отново, но той скочи и бързо се отдръпна настрани.
— Да не си посмял да бягаш! — предупреди го тя.
— Какво става тук, по дяволите? — рече Ноъл с продран глас. — Вие сте откачили!
Той тръгна между надгробните камъни към изхода. Спенсър се опита да го последва, но роклята й пречеше да се движи бързо. Спря се на няколко крачки от редицата надгробни камъни и се взря в мрака. Ноъл беше изчезнал.
Спенсър изтича при Ариа.
— О, господи! Нарани ли те?
Тя гледаше ужасено бузата на Ариа. Тя беше мокра — Ариа дори не я усещаше. Когато я избърса с ръка и погледна, тя видя кръв. По бузите й се стичаха сълзи.
— Съжалявам, момичета — избъбри тя. — Знаех неща за Ноъл, неща, които не ви казах. А трябваше. И сега вече е твърде късно.
Хана я прегърна силно.
— Не говори така. Всичко е наред.
— Не исках да е той! — проплака Ариа. — Исках да е всеки друг, но не и той.
— Знаем. — Спенсър я погали по косата. — И ние искахме да е всеки друг, но не и той.
— Но поне вече си в безопасност — прошепна Емили. — Поне не успя да те нарани по-сериозно.
Ариа подсмръкна и кимна, после погледна към тъмната далечина, където се беше изгубил Ноъл. Тя не беше напълно убедена в думите на Емили. Ноъл я беше наранил много сериозно.
Беше разбил сърцето й на милион парчета.
31.
Прошката си има цена
Спенсър вървеше през гората зад дома й. Беше паднал здрач и земята бе обсипана с отчупени клони и пънове. В далечината се чуваше ромонът на потока, по дърветата пееха птички. Внезапно нощта като че ли стана по-тъмна. Наблизо се разнесе вой. После Спенсър чу тих, ръмжащ звук и хрущене на стъпки.
Между дърветата, отмествайки клоните настрани, се появи една фигура. Момичето беше русо, със сърцевидно лице и проблясващи сини очи — Али.
Спенсър ахна. Лицето на Али беше покрито с белези от изгаряния. Тя вървеше накуцвайки, и дясната й ръка висеше безжизнена покрай тялото. Момичето се усмихна злобно на Спенсър.
— Знаех си, че ще те намеря тук.
— Стой далеч от мен — предупреди я Спенсър, прикривайки лицето си с ръка и отстъпвайки назад.
Али се изкиска.
— Но ти нали ме търсеше? Беше близо, да знаеш. По-близо, отколкото съм предполагала, че ще стигнеш. — Тя прикри устата си с длан. — Но не можа да ме намериш!
— К-как разбра, че съм те търсила? — попита настоятелно Спенсър.
Али завъртя очи.
— Аз знам всичко. Той ми казва всичко. Той е моят пътеводител.
— Ноъл, искаш да кажеш. — Спенсър отстъпи назад и гърбът й се опря в едно дърво. — Ние също знаем всичко. Знаем, че Ноъл работи за теб.
Устните на Али се разтеглиха в горда усмивка.
— Спенсър, толкова си сладка. Какъв малък Шерлок Холмс.
— Прави ли сме? — попита Спенсър.
— Съжалявам. — Али поклати глава. — Ако ти кажа, ще трябва да те убия. Всъщност това е много добра идея.
Тя скочи срещу Спенсър и се метна върху нея. Спенсър изкрещя и падна на калната земя. Али заби нокти в лицето й. После докосна рамото й с овъглената си ръка.
— Отвори очи! — изсъска тя в ухото на Спенсър. — Отвори очи, за да видиш какво ще сторя с теб.
Спенсър отвори очи, поемайки си внезапно дъх. Изведнъж се озова не в гората, а в спален чувал на пода в стаята си. Емили се беше навела над нея и докосваше същото място, където миг по-рано се беше намирала ръката на Али.
— Събуди се — каза Емили. — Сънуваше нещо.
Спенсър се надигна и се опита да си поеме дъх. Емили седна върху подвитите си крака.
— Али ли сънуваше? — попита тя.