— Да — прошепна Спенсър.
— Веднага усетих — каза Емили.
Ариа и Хана се измъкнаха от спалните си чували. Часовникът на приемника за кабелна телевизия показваше осем без петнайсет сутринта. Балните им рокли лежаха на купчина в ъгъла, където ги бяха захвърлили предишната вечер, след като се върнаха от гробището. Обувките и чантите бяха пръснати по пода.
Ариа посегна към телефона си и потрепна, когато видя екрана му.
— Никакви съобщения или есемеси от Канови — изграчи тя. Предишната вечер се беше обадила на госпожа Кан, за да я помоли да й звънне, ако Ноъл се прибере — каза й, че той си е тръгнал от бала без нея, и представи нощта като поредното алкохолно забавление, а не като страховито почти-убийство в гробището.
Хана прегърна коленете си.
— Това сигурно означава, че не се е прибирал. Едва ли семейството му се опитва да го прикрие. Те сигурно не знаят нищо.
— Трябва да кажем на ченгетата, мацки — рече настоятелно Емили. — Снощи Ноъл се опита да убие Ариа в гробището, преди да избяга. Трябва да знаят, че е опасен.
— И да рискуваме да ни отмъсти? — попита Спенсър. — Или по-лошо — да каже истината? Онази картина все още е в дома на Ариа… и Фуджи знае за нея. Освен това все още сме свързани с Табита. Твърде е рисковано.
Ариа прокара пръсти през разрошената си, лепкава от спрея коса.
— Значи според вас Ноъл е казал на Фуджи за картината?
Емили уви одеялото около раменете си.
— Така мисля.
— Защо тогава не й е казал просто, че съм аз? Защо е трябвало да каже, че е една от нас… и да накара Фуджи да заплаши, че ще претърси всички къщи?
— Защото той е А. — отвърна Спенсър. — Това е просто поредният начин да ни измъчва.
— Цялата работа ми изглежда като цъкаща бомба с часовников механизъм — рече Хана с приглушен глас. — Обзалагам се, че след като си тръгна от гробището, Ноъл е отишъл да обсъди с Али какво да правят. Може би е най-добре да отидем при Фуджи и да й разкажем всичко, преди тя да се е добрала до нас. Ами ако Ноъл и Али планират да ни нападнат? В онова съобщение пишеше, че ние сме следващите.
— Аз казвам да заковем Ноъл още тази минута — каза Спенсър. — Имаме достатъчно доказателства, от онова, което ни разказа Ариа и от уликите, които ние събрахме, че той е свързан с всички сатанински схеми на Али — а сега той нападна Ариа, така че имаме какво да предложим.
Хана кимна.
— Ченгетата ще свършат останалата работа, за да го свържат с убийствата. Съгласна съм, трябва да сложим край на това.
Вляво от нея се разнесе стон. Ариа покри очите си с ръце. Момичетата размениха погледи, изпълнени със съчувствие.
— Ариа — рече тихо Емили, премествайки се до нея.
Хана я прегърна през раменете.
— Гадно е, нали? И на мен ми се случи, помниш ли? С Мона?
— Просто не ми се иска да е истина — проплака Ариа. — Не спирам да си мисля, че той ще се появи и ще даде съвсем разумно обяснение на всичко.
— И на мен не ми се искаше да вярвам, че е Мона — рече тихо Хана. — Но Ноъл призна, че е обичал Али. Отдавна е знаел за размяната… и не е казал нищо за това. Не трябва да го съжаляваш. Трябва да си ядосана.
Ариа кимна.
— Знам, че трябва, но… — Тя ги погледна с мокрите си, зачервени очи. — Може ли да изчакаме един ден? Ако дотогава не успея да намеря Ноъл, ще разкажем всичко на Фуджи.
Спенсър затвори очи.
— Ами ако Фуджи реши да претърси къщата ти? Тогава какво?
— Готова съм да поема този риск — отвърна Ариа с треперлив глас.
Спенсър се облегна назад на ръцете си. Хана откъсна една кожичка от палеца си. Емили погледна нервно през прозореца.
— Какво ще кажеш за шест часа? — рече Спенсър. — Така до… — тя погледна часовника си — два следобед, ако не се чуем с Ноъл, ще трябва да направим нещо.
Брадичката на Ариа затрепери.
— Но това е съвсем недостатъчно?
— Ако е невинен, той ще се обади, не мислиш ли? — каза Спенсър.
— Но… — Ариа огледа лицата им. След това приглади пискюлите на персийския килим. — Добре — каза тя. — Шест часа.
Момичетата се изправиха и събраха вещите си. След като пиха кафе и хапнаха гевречета, те тръгнаха към изхода. Когато Хана, Ариа и Емили се отдалечиха, един черен джип спря до тротоара. Спенсър надникна през прозореца, изненадана, че някой я посещава толкова рано. Беше някакъв младеж, когото не познаваше.