Той се качи на верандата и натисна звънеца. Спенсър изчака за миг, после отвори вратата. Младежът, който стоеше пред нея, беше облечен с дънки и раирана риза. Беше висок почти колкото Спенсър и добре сложен; имаше пронизващи зелени очи и чувствени розови устни. На бузите му имаше грозни бели белези. Други се забелязваха по ръцете му. Едното му ухо беше съсухрено и почти не се виждаше.
— Здравей, Спенсър — каза той.
Тя отстъпи назад.
— К-кой си ти?
— Аз съм Чейс — отвърна младежът.
Спенсър замълча, очаквайки завършека на шегата.
— Не, не си — сопна му се най-накрая тя. — Познавам Чейс. — Тя не искаше да си мисли за него — въпреки че не беше А., може би все пак работеше заедно с Ноъл и Али. Откъде иначе щеше да знае за Ямайка?
Тя се накани да затвори вратата, но младежът я улови за ръката.
— Всъщност познаваш брат ми. Той се казва Къртис. Изпратих го да се срещне с теб вместо мен. Аз разговарях с теб онлайн. Аз съм онзи, който поддържа страницата за Алисън Дилорентис.
Пред очите на Спенсър се появиха черни точки. От съседната улица се чу клаксон на кола, който съвпадаше със странните звуци, които отекваха в главата й. Тя сграбчи безжичния телефон, който лежеше на масичката до вратата.
— Махай се веднага или ще повикам полиция.
Младежът вдигна примирително ръце.
— Виж, съжалявам, че те излъгах. Но между нас имаше толкова невероятна връзка в интернет и аз толкова се бях ентусиазирал заради срещата ни, но когато отидох в музея и видях колко си красива, просто не можах да отида там с този вид на… нали разбираш… така, както изглеждам. — Той посочи лицето и ухото си. — Брат ми беше с мен в колата. Затова пратих него и му казах да се престори на мен. Казах му какво да каже за случая. Но той си падна по теб. И когато разбрахме, че си Спенсър Хейстингс… — Той замълча и поклати глава. — Тогава вече наистина не можех да ти се покажа. Влюбен съм в теб още откакто прочетох за теб в списание „Пийпъл“.
Спенсър не знаеше да плаче или да се смее.
— Не мога да те разбера.
— Знам. — Чейс, изглежда, се измъчваше. — Но това е истината, кълна се. Къртис ми пращаше есемеси какво казваш на срещите ви, а аз му отговарях какво да ти каже. Сега и двамата си падаме по теб — дори с Къртис се скарахме ужасно в нощта на бала, защото аз исках да ти кажем истината, а той не искаше.
Мислите на Спенсър препускаха толкова бързо, че чак я заболя главата.
— Той спомена нещо, което никога не съм му казвала — на никой от двама ви, всъщност.
Чейс примигна.
— За какво става дума?
Спенсър преглътна.
— За Ямайка — призна си тя. Вече нямаше значение на кого го казва — виновният беше Ноъл, не тя.
Чейс сбърчи вежди, после очите му грейнаха.
— О — ти си била в Ямайка, когато е умряла Табита Кларк, за това ли става дума?
Очите на Спенсър проблеснаха, но тя не каза нищо.
— Получих няколко молби да вкарам случая на Табита Кларк в блога ми, защото е от района — каза Чейс. — Позанимавах се малко с него. Освен това надникнах и в страницата ти във Фейсбук — някои от снимките ти са публични; сред тях имаше такива от ваканцията ви в „Скалите“ миналата пролет. Докато ровех, Къртис беше при мен в стаята и сигурно съм споменал, че си била там по същото време с Табита — това е наистина странно и тъжно съвпадение. — Големите му очи преливаха от разкаяние. — Наистина съжалявам, Спенсър. Това е ужасно нарушение на личното пространство. Изобщо не трябваше да те търся в Гугъл, да преглеждам страницата ти във Фейсбук. Трябваше да бъда откровен с теб от самото начало.
Слънцето се появи иззад един облак и освети белезите по бузата на Чейс. Спенсър затвори очи и се опита да осмисли думите му. Донякъде нямаше голяма разлика от онова, което им беше причинила Тяхната Али. Тя ги беше убедила — беше убедила всички — че е сестра си. И затова хората й се доверяваха. Хората се връзваха на лъжите й.
— И защо да вярвам на всичко, което ми казваш? — рече сухо тя. — Ти може би също ме следиш.
— Не те следя — поклати глава Чейс. — Истина ти казвам, Спенсър. Никога не бих го направил. Същото ми се случи и на мен, забрави ли?
— Точно затова! — извика Спенсър. — Ти знаеш какво е да си преследван. Или може би и това е лъжа?
Чейс стисна зъби.
— Погледни ме, Спенсър. Не те лъжа. И никога не бих те излъгал отново. Съквартирантът ми ме наряза — и дори тогава хората не можеха да повярват, че е способен на нещо такова. Ти си права: не трябваше да нахлувам така в личното ти пространство, но аз просто се опитвах да помогна. Що се отнася до това, че изпратих брат ми вместо мен — кажи ми, че нямаше просто да се изнижеш от залата, ужасена от белезите ми. Видях лицето ти, когато се срещна с Къртис. Всички съдим за книгата по корицата. Просто такъв е животът.