— Завий наляво.
Тя го стори, но долитащият заплашителен блясък я принуди да спре. И тук се процеждаха пари.
— Огънят е плъзнал и тук. Опитай другия тунел.
В десния проход се натъкнаха на срутване, което го беше запушило. Безнадеждно беше да мислят за разчистването му, защото мазният дим непрекъснато се издигаше. Наложи им се за трети път да се върнат и да поемат по средния път — последната им надежда.
— Пожар — мрачно констатира Весил след първите стотина дължини.
Все пак Тиан продължи, за да се убеди, че напредъкът действително е невъзможен.
— И сега какво?
— Ще се примирим със смъртта.
Но занаятчията нямаше намерение да се примирява. Тя насочи конструкта обратно към сълзевината. Там Тиан спря и се загледа в напредващия асфалт.
— Разкажи ми повече за Голямата сълзевина, Весил.
— Широка е цяла левга. Дълбочината ѝ е стотици дължини, а някои дори казват, че е бездънна. Потъналите в нея неща продължават бавно да потъват, а понякога изникват отново, стотици години по-късно, изнесени от движението на бавните течения в дълбините.
— Ако останем тук — замислено каза тя, — ще сме мъртви преди да е изтекъл настоящият час.
— Така изглежда.
— За колко време ще ни стигне въздухът в затворения конструкт?
— Не зная. Два часа? Три? Може би четири.
— Тогава да изживеем и тези часове. Да рискуваме. — Тиан затръшна люка, пое си дъх и бавно го насочи напред, срещу напредващата стена.
Весил я погледна в очите. За пръв път от запознанството им те блестяха.
— Какво имаме да губим? — рече той.
Машината се натъкна на лепкавото съпротивление и спря. Тиан леко премести лоста. Носът на конструкта се вряза в асфалта. Течен мрак покри предната част на корпуса. Всичко притъмня.
— Изобщо движим ли се? — прошепна Тиан. — Не мога да преценя.
Весил погледна към задния екран.
— Напредваме с около две дължини в минута. Скоро ще бъдем обгърнати изцяло.
Занаятчията отново размести насочващия лост. Все така отсъстваше усещането за движение.
— Не е достатъчно бързо. Така ще ни отнеме час, за да стигнем до края на тунела, а тепърва ще ни предстои и да се изкачим. Колко дълбоко под земята се намираме?
Той сви рамене.
— На повече от сто дължини, но не повече от двеста.
— Значи още един час, може би два. Ще ни стигне ли въздухът?
— Не зная.
— Ще трябва да увелича скоростта.
— Ако поемеш прекалено бързо, корпусът може да не издържи.
— А ако напредвам прекалено бавно, ще се задушим в непокътнат конструкт — възрази тя.
Минутите течаха. На моменти се блъсваха в нещо, което остъргваше металните пластини. Вътре бе станало горещо.
— Каква е температурата на асфалта в Голямата сълзевина, Весил?
— Не зная. На върха е топъл, следователно в дълбокото би трябвало да е горещ.
— Достатъчно горещ, за да ни свари?
— Не бих казал.
— Смяташ ли, че вече сме достигнали края на тунела? — попита Тиан.
— Тунелът надали е издържал дълго след угасването на възловата точка. Сега сигурно се намираме сред самите недра.
— Прекалено бавно напредваме — притесни се тя. — И не се изкачваме. Ще трябва да направя нещо.
Занаятчията знаеше и какво точно трябва да направи, само че не ѝ се искаше, защото с това щеше да разкрие тайната на полета. Но щом така или иначе щяха да умрат…
— Би ли завързал очите на пленниците, Весил? И накарай робите да се обърнат с гръб. Трябва да модифицирам конструкта, а не искам някой да види.
Той слезе долу, а Тиан разопакова малките диаманти и снопа нишки — по петдесет и четири от всеки. Нещо толкова незначително, а способно да създаде подобна значимост.
— Готово — провикна се Весил.
Тя се спусна по стълбата, а Весил я улови на дъното. Макар да упражняваше краката си при всяка възможност, щяха да изминат седмици, преди занаятчията отново да проходи.
Тиан отвори капака в пода, извади кутията и свали капака ѝ. Сетне постави хедроните вътре и наниза проводниците. Работеше бързо, но съсредоточено — нямаше да има време за втори опит.
Веднага щом стана готова, Весил я издигна обратно в кабината. Колко бързо бе започнала да разчита на него… Занаятчията хвана лоста и потърси излъчването. Амплиметът се подчиняваше с готовност, без никаква съпротива. Той също искаше да избяга.
След движението ѝ воят стана по-пронизителен, но нищо не се промени. Нямаше как да усетят раздвижване.
— Има ли ефект, Весил?