Юлия бе единственият човек в Ненифър, който се ползваше с определена свобода. Гор се бе опитал да изучи таланта ѝ, свързан с решетъчния модел; да разбере начина, по който тя бе сътворила онези чудеса по време на бягството си. Въпреки усилените експерименти и наказанията, измислени със злобно хитроумие, опитите му се бяха оказали унизителен провал. Дребната жена не можеше да обясни или пресъздаде онова, което бе сторила в онези отчаяни обстоятелства. Накрая Гор накара най-добрите си мистици да работят над този проблем и остави Юлия на мира. Тя все още му беше необходима, не можеше да си позволи да я увреди. За момента.
В последвалите месеци той почти не ѝ говореше, защото я смяташе за прекалено нищожна за вниманието му. Председателят бе зает със сформирането на огромна флотилия, но не за атака срещу лиринксите, а за да открие Флид и да го заличи от лицето на земята.
Макар че ѝ бе разрешено да излиза, Юлия рядко се възползваше от тази си привилегия. Тя имаше романтично, идеализирано отношение към природата, но тук нямаше природа, а само пустиня. А приближаването на зимата превърна мястото в още по-студено, по-мрачно и по-ветровито.
Някога животът в собствения ѝ ум се бе оказвал предостатъчен за нея, но събитията от последната година я бяха лишили от това убежище. В съзнанието ѝ непрекъснато нахлуваха други реалности, а също и спомени. Ниш, който бе изразил любовта си към нея в балона, след като бе прогонила нилатла. Битката му със създанието след появата на Ксервиш Флид. Ужасът ѝ, когато Ниш бе взривил нилатла с помощта на бутилка креозот, а после бе отлетял с остатъка от балона, за да напусне живота ѝ.
Тогава нещо у нея бе умряло. Тя бе сметнала, че той я изоставя завинаги. Месеци наред Юлия бе смятала, че Ниш е мъртъв. Когато най-сетне го бе открила отново в Снизорт, той не ѝ бе обърнал внимание.
Колкото и да размишляваше над предишната му доброта, Юлия неизменно се връщаше към тази им среща. И към случилото се с Мюли и Илли. Тя винеше Ниш за сполетялата ги гибел. Това непрекъснато подклаждаше яростта ѝ. Тя бе малка и слаба, но имаше едно нещо, което бе по силите ѝ — да въздаде справедливост за изгубения си брат и за изгубения си син. Само тази идея ѝ позволяваше да продължи.
Най-сетне, към края на есента, флотилията бе завършена. Юлия знаеше за сформирането ѝ, но нямаше представа за същинската ѝ форма. В модела си бе видяла бавното изграждане на неприятни машини и оръжия, но изпитването им се провеждаше в огромен ограден двор. Само оторизирани лица биваха допускани отвъд портите му.
Всичко биваше планирано до съвършенство. Цели армии чиновници бяха проверили списъците, за да се убедят, че всичко, което би могло да потрябва, е налице. На специален кръг особено доверени гадатели и военни бе поверено да прегледат всеки план, да предвидят евентуалните развития и да подготвят реакции за всяка възможна ситуация.
Юлия спеше, когато Гор дойде да я отведе. Той рязко отвори вратата ѝ, блъсвайки я в стената. Трясъкът я сепна. Дребната жена се сви под завивките, запушила уши, но председателят с едно движение захвърли одеялото ѝ на пода.
— Време е да си заслужиш прехраната, перцепторе. Събирай си багажа.
В Ненифър ѝ бяха предоставили нови дрехи — половин дузина бельо от паяжинена нишка, прикриващо цялото ѝ тяло, а също и няколко комплекта одежди, палта, ботуши, шалове и шапки. Занаятчиите ѝ бяха направили няколко чифта очила и антифони. Всичко това Юлия сложи в две малки торби. Те ѝ предоставяха единствената нищожна сигурност.
Слугиня взе багажа ѝ. Юлия грабна торбите от ръцете ѝ и седна на тях, за да се приготви. Над бельото си тя облече палто, сложи си шапка и ботуши, а накрая се убеди, че е сложила едни от очилата и антифоните в джоба си. Облеклото предпазваше останалите ѝ сетива, но яркото слънце бе особено непоносимо.
— Да вървим — каза Гор.
Цял рояк прояви блесна в модела ѝ — това бяха контролери, като онези, влагани в кланкери или въздухоплави, само че тези бяха много по-големи. Стомахът ѝ се сви.
Стиснала раниците си, тя започна да подтичва след председателя. Двамата поеха по коридора, прекосиха огромната двойна врата и излязоха отпред, на огромната павирана площ, която се простираше от крепостта до ръба на скалата.
Цялото това място бе заето от чудовищни въздухоплави, които се извисяваха над пететажен Ненифър. Всяка от машините включваше по пет продълговати балона, притежаващи дължината на столетно дърво. Четири от торбите бяха разположени ромбоидно. Пети, по-малък балон, бе разположен в средата. Прикачените под тях гондоли се простираха на двадесет дължини. Бордовете им бяха отрупани с някакви непознати, но смъртоносни оръжия.