Машините бяха оцветени в яркочервено и жълто, напомняйки отровни влечуги. Именно това бе замисълът. Те трябваше да пораждат страх с вида си. Отвратителни рисунки красяха носовете им — чудовищни зъбати създания с окървавени зъби или устройства, бълващи отровен огън.
Въздухоплавите бяха шестнадесет на брой. Пред всеки от тях стояха бронирани войници, строени в пет редици по петима. По двама офицери стояха пред всяка група. Изчакващите мистици, занаятчии, механици и слуги бяха почти толкова на брой.
— Какво мислиш за новите ни страхоносци? — каза Гор. — Това не е ли най-величествената гледка, която някога си виждала?
— Мразя ги — ожесточено каза тя. Машините излъчваха насилие.
Той се усмихна снизходително.
— Мнението ти е без значение, малка ми Юлия. Просто открий Иризис и Флид, а ние ще отмъстим от твое име.
Едва сега тя осъзна грешката си. Юлия не искаше мъст, а възмездие, и то дело на собствените ѝ ръце. Всичко останало би било безсмислено, жестоко.
Гор изкрещя нареждания. Хора се разтичаха в привиден хаос, зад който се криеше прилежна подготовка. Сетне Юлия бе пришпорена по стълбата на първия въздухоплав и се озова на борда му.
Машината триумфално прибра въжетата си. Огромните тройни ротори бавно затракаха, преди да ускорят въртенето си. Носът на страхоносеца се повдигна. С леко поклащане въздухоплавът започна да набира височина. Юлия усети изтеглянето на енергия — жълта вихрушка в модела ѝ.
Останалите машини също започнаха да се отделят от земята, стараейки се да се държат на разстояние. Веднъж излетели, те заеха формация, размениха си сигнали и се обърнаха на запад, за да се отправят към Лайбинг. Там щяха да вземат останалите скрутатори от Съвета. И тогава ловът щеше да започне.
Пътуването трая дни, през които не се случи нищо — за голяма радост на Юлия. Привикнала да се отделя от света, тя трудно понасяше близостта на толкова много фанатични хора. Тя не можеше да спи в огромната каюта, защото приказките и различните телесни звуци никога не спираха. На втората нощ тя се покатери върху покрива ѝ, намери си вдлъбнатинка на завет и пренощува там, увита в палтото и одеялата си. Бе ужасно студено, но тя бе привикнала към това. Поне въздухът бе свеж, а постоянният вой на вятъра заглушаваше петдесетимата души, намиращи се под нея.
Само веднъж по време на пътуването се случи нещо забележително. Някъде седмица след отпътуването — Юлия не броеше дните — флотилията току-що бе поела над Туркадско море, за да се отправи към остров Мелдорин и град Туркад, чието падение бе предизвестило рухването на западните територии.
Юлия стоеше на носа, където облъхващият лицето ѝ вятър я предпазваше от вонята на немити тела. Острият ѝ слух долови гласа на Гор, застанал точно край предната врата на каютата. Председателят разговаряше със скрутатор Фушт.
— Все още ли планираш демонстрация? — попита последният. Съскавият му глас винаги караше Юлия да потръпва. А погледът му влошаваше нещата още повече.
— Да, когато открия подходяща цел — отвърна Гор. — Това ще покаже на враговете ни, че не бива да ни подценяват.
— И на приятелите ни! — жлъчно се изсмя Фушт.
— Определено — съгласи се председателят. — И последното сантенарско нищожество ще узнае на какво съм способен.
Събеседникът му направи крачка назад, успявайки да прикрие притеснението си.
— Така е — продължи той с непроменен глас. — Хората започват да се съмняват в могъществото на скрутаторите. Но скоро няма да остане място за съмнение.
Гор повика капитана на личната си стража. Войникът изслуша внимателно, отдаде чест, сетне нареди нещо на сигналиста, който започна да размахва пъстроцветните си знаменца. След като се убеди, че съобщението му е било прието и потвърдено, сигналистът се обърна към капитана.
Страхоносецът се обърна бавно. Останалите машини го последваха, запазвайки формация. Флотилията от гиганти се отправи към южната част на Туркад. След кратка консултация Гор даде още нареждания, които сигналистът също предаде.
— Там — посочи той на войника. — Според сведенията, с които разполагам, множество лиринкси са се заселили в нея.
Вече се намираха достатъчно близо, за да различат най-големите туркадски постройки. Протегнатата ръка на председателя сочеше един от редицата високи дървени складове, разположени в крайбрежната част на града. Лиринкси се бяха издигнали във въздуха, но не смееха да се приближат. Подобна могъща армада можеше да се противопостави на стотици от летците им, а и се носеше над достъпната за тях височина.