Механиците смъкнаха платнището на огромно метално огледало с диаметър над две дължини. Това не бе обикновено огледало: в задната му част бе разположен контролер. На борда на останалите страхоносци биваха подготвяни сходни приспособления.
Последва поредна размяна на сигнали. На носа млада жена в сиво-зелена униформа обърна едноминутен пясъчен часовник.
Страхоносецът бавно и заплашително се приближаваше към целта. Застаналият зад огледалото оператор непрекъснато внасяше изменения в позицията му. Той насочи лъча по брега, сетне към пристана. Отраженията от останалите въздухоплави го следваха, образувайки съвкупност яркости.
— Десет — отброи младата жена. Зад нея стоеше сигналист, движещ флаговете си едновременно с отброяването. — Пет, четири, три, две, едно. Огън!
Сигналистът рязко спусна червеното си знаменце. Операторът на огледалото се напрегна, вложи енергия в кристалите на контролера и дръпна ръчка. Страхоносецът се разтърси.
Юлия изпита отвратително усещане в стомаха си, защото полето — каквото оставаше от него — опита да се преобърне. За миг роторите спряха напълно. Настъпи тишина, накъсвана единствено от вятъра, който шумеше сред въжетата и жиците.
Лъчите на шестнадесет огледала се съсредоточиха върху една цел — върху склада, посочен от Гор. Неочаквано мощта им бе увеличена стократно от енергията на хедроните. Ярката точка припламна, прогаряйки покрива. Гредите избухнаха в пламъци. Само след миг целият покрив, петдесет дължини дълъг и двадесет широк, вече го нямаше.
Светлината продължи навътре в сградата, следвана от огъня си. Димните облаци скоро я скриха. Лиринкс с подпалено крило скочи през покрива, за да се хвърли към водата.
За момент димът опита да се всмуче назад, сетне последва унищожителна експлозия. Стените на склада се пръснаха и засипаха с отломките си околните постройки. Пожарът се разпръсна. Пламнали лиринкси изскачаха през вратите и прозорците.
— Сигурно вътре е имало складирана нафта — доволно се изкиска Гор. — Но ние няма да споменаваме това в докладите си, нали, Фушт? Нека си мислят, че постижението е изцяло наше.
Операторът на огледалото се бе отпуснал на ръба на стола си, накривил шлем, зяпнал.
— Удивително — задавено рече Фушт. Предпазливият поглед, който той хвърли към председателя, говореше много. Фушт бе започнал да се страхува от Гор.
Юлия осъзна, че пилотът крещи. Роторите все още се въртяха неравномерно, полето бе страшно изчерпано. На земята някои от лиринксите се опитваха да се издигнат във въздуха, но не успяваха да наберат височина.
Председателят, Фушт, пилотът и операторът се оттеглиха край борда, където проведоха припряно импровизирано съвещание. Покрай всеобщото ликуване Юлия не можа да долови много от разговора им. Но разбра, че те се тревожат от случилото се с полето.
— Ще трябва да се задоволим с това — въздъхна Гор. — Няма да помрача брилянтния успех с последващ провал. Щом няма поле, значи няма. Нищо. И без това ще изглежда по-добре, ако величествено се отдалечим. Пак ги разтърсихме по начин, който няма да забравят.
Машините останаха да се носят по вятъра. На няколко левги западно от Туркад пилотите се включиха в друго поле, макар че роторите все още се въртяха неравномерно. Изглежда резкият прилив на енергия бе увредил нещо. Юлия бе доволна от това. Мощта на огледалата я бе ужасила.
Тази нощ те прекосиха планината Банадор. Нейните склонове белееха от сняг.
— Къде ли са? — долетя гласът на Фушт. — Може би Шазмак? Той се намира южно от пътя ни.
— Какво ще дирят в Шазмак? — каза Гор. — Трябва да ги търсим на място, където могат да си купят храна или да ловуват. Чувал съм, че в северната част на острова и в западните му краища има изолирани градове.
На сутринта те се приземиха сред тревиста равнина, предоставяща видимост на левги разстояние. Четири от въздухоплавите останаха във въздуха, за да наблюдават.
— Намираме се на север от руините на Чантед — каза Гор, — където някога се издигаше Историческият колеж. Фолкските равнини се намират северно от нас. На запад теренът остава непроменен чак до пустошта Силбис, отвъд която се издигат западните планини. Някъде сред тези земи ще ги открием.