— Говориш глупости. Винаги съм те виждал като прабаба, заобиколена от петдесетина внучета и правнучета.
— Не мога, Ниш. Усещам, че няма да оставя и едно дете след себе си, макар така да копнея за това.
Той я прегърна.
— Тихо. Късно е, мрачно е, а ти си изнервена, защото напоследък нещата не се развиват особено добре. Ще видиш, че на дневна светлина ще разсъждаваш съвсем различно. Сега ще те оставям.
— Постой още мъничко, Ниш. Само още малко.
Тя излъчваше топлина, а неговото легло беше студено. Освен това тя бе най-близката му приятелка.
— Добре. Но само за няколко минути. Утре ни чака тежък ден.
Механикът се отпусна в леглото и я придърпа до себе си. Противно на думите си, той все още се притесняваше. Когато дишането на Иризис се успокои, той се измъкна внимателно, зави я и се отправи към собствения си хладен креват. Все още не го спохождаше сън.
Атаката започна малко призори, в най-тъмния час на нощта. Шестнадесетте въздухоплава бяха заели идеални позиции много преди това. Петнадесет страхоносеца бяха заобиколили стените на крепостта, а последният бе разположен високо над нея, оглеждайки се за лиринкси. Не очакваха да видят такива, Юлия също не съзираше техни прояви в решетката си, само че председателят Гор не беше човек, който поемаше рискове. Поне не и когато ставаше дума за собствения му живот.
Арбалетчици оглеждаха стените с помощта на подсилени очила за нощно виждане: едно от многото нови изобретения, напуснали цеховете на Ненифър. Дежуреха само четирима пазачи, защото стените на Физ Горго бяха в състояние да го защитят от всичко, различно от армия. Никаква наземна сила не можеше да се приближи откъм блатистия лес (дори ако преди това бе смогнала да избегне лиринксите). Снайперистите простреляха едновременно и четиримата пазачи, оставяйки крепостта незащитена. В кулите ѝ Игур бе вложил определени защити, само че те бяха безполезни от такова разстояние. Освен това никой не стоеше на пост при тях.
Във въздухоплава на Гор, разположен на четвърт левга от идеалния север, Юлия посочи местата и на трите защитни съоръжения на Игур.
— Много добре — каза председателят, след като въпросното местоположение бе предадено на войниците му. — А тук имам стара карта на Физ Горго, Юлия. Покажи ми къде се намират Ксервиш Флид, Иризис Стирм и перквизитор Фин-Мах.
Дребната жена се вгледа в картата. Под слабата светлина не ѝ се налагаше да носи очила. Тя докосна хартията и каза:
— Не я разбирам.
Гор търпеливо обърна картата. Развиделяването наближаваше.
— Ето това е лявата кула. Виждаш ли я? А тази черта е крепостната стена.
— Вече разбирам.
— Къде са?
Юлия потръпна и започна да заеква.
— Не ме проваляй точно сега, перцепторе.
Тя не каза нищо. Измъчваше се.
— Нали знаеш как постъпвам с онези, които ме провалят?
— Да! — прошепна тя.
— Спомни си, че всички онези, които те накараха да страдаш така мъчително, са предатели до един. Спомни си какво причиниха те на брат ти. Те те мразят, Юлия.
Жената затвори очи в напразен опит да се скрие, сетне отново ги отвори.
— Иризис е тук. — Тя посочи. — Флид е тук. А Фин-Мах… — Юлия се поколеба. Срещу нея нямаше нищо против. — Фин-Мах е ето тук.
— И си абсолютно сигурна?
— Да — промълви Юлия.
— Много добре. Свободна си. — Дребната жена трескаво се отдалечи. — Не, почакай за момент.
Тя плахо се върна. Това бе моментът, който бе очаквала с ужас.
— Какво друго можеш да ми кажеш за това място, перцепторе? Виждаш ли и нещо друго в модела си?
— Да — съвсем тихо отвърна Юлия.
— Какво е то? Магически предмети, нали?
— Стотици! — облекчено избълва тя.
— Стотици? — Председателят се навъси. — Разбира се. Това трябва да е древното съкровище на великия Игур, който е живял тук векове наред. Ще дойдеш с нас, перцепторе, за да ни заведеш до съкровището.
Той се извърна, но изглежда нещо в облекчението ѝ бе го направило подозрителен, защото Гор отново я погледна.
— Има ли още нещо, Юлия?
— Д-други мистици, сър — заекна тя.
Усмихвайки се неприятно, председателят я придърпа към себе си. Тя почти бе стъпила върху ботушите му.
— Какви други мистици, перцепторе?
— Не зная кои са, но са трима. И всеки от тях е много могъщ. По-сил… По сила равни на вас, сър — бързо се поправи тя.
— Интересно — промълви Гор. — Какво друго можеш да ми кажеш за тях?
— Нищо друго, сър. Но един от тях е аахим.
— Аахим! — изстреля той. — Какво ще търси тук един аахимски мистик? Това променя нещата — додаде председателят към Фушт. — Не бихме искали да наскърбим аахимите. Това ли е всичко, перцепторе?