— Престани — каза Флид, който стоеше до нея. Той разглеждаше огромните въздухоплави, които бяха оформили съвършена формация около крепостните стени. Летящите машини вече бяха закотвяни с кабели, споделящи дебелината на човешка ръка. — Погледни срещу какво сме се изправили. Прекарали са половин година в планирането на тази атака. Доколкото познавам Гор, той няма да е оставил нищо непредвидено.
— Няма да се предам — процеди тя. — Никога няма да им се оставя, Ксервиш.
Скрутаторът сви рамене.
— Както желаеш. Но няма да промениш нищо.
— Какво искате да кажете?
— Съдбата ни е била определена отдавна. Остава ни да живеем до края на делото.
Колкото и да бе предричала и предусещала гибел, Иризис не бе подготвена за това.
— Няма ли да ни отведат до Ненифър? Или Лайбинг? Или някой друг голям град, за да превърнат делото в публично зрелище?
— Гор няма да се осмели да поеме такъв риск. Притеснява се, че някой от нас би могъл да изпълни някакъв неочакван ход. На борда на тези въздухоплави трябва да има поне хиляда души. Това са предостатъчно зрители. Сред тях несъмнено ще има хроникьори и разказвачи, които ще разпространят видяното из цял Сантенар. Прекалено много унижения им нанесохме, Иризис. Хората вече започват да се усъмняват във властта на скрутаторите, затова тази операция трябва да бъде бърза, жестока и цялостна. Всички ние ще умрем по възможно най-проточения и мъчителен начин, за да послужим за пример. Какъв ли край ни е предвидил Гор?
— Не проумявам спокойствието ви — каза тя.
— Да бъдеш скрутатор означава да оставаш безразличен в лицето на всичко, което светът и останалите захвърлят насреща ти.
— Безразличен! — весело промърмори Иризис. — Виждала съм гордия, повелителен Флид, сприхавия, киселия, понякога и озлобения, но никога не бих ви нарекла безразличен.
— Аз съм обикновен човек, който също си има слабости. И никога не съм твърдял противното. Изглежда, че най-лошите ситуации извикват най-доброто умен. Уверявам те, Иризис — той я озари с най-добрата усмивка, която позволяваха обстоятелствата, — че вътрешно треперя. Зная какво ни предстои. Веднъж вече съм попадал в ръцете им.
Усмивката не помогна. Още от година Иризис бе привиквала с мисълта, че ще умре. Но сега ѝ предстоеше да изтърпи мъчения, нанасяни от хора, които бяха превърнали агонията в изкуство.
— Ужасно се страхувам, Ксервиш.
Той отри рамото си в нейното, тъй като ръцете му бяха пристегнати зад гърба.
— И с основание. Но едно нещо трябва да те успокоява.
— Какво?
— Всички ще бъдем заедно. И ще си мислим за теб, както ти ще си мислиш за нас.
— Не виждам с какво това променя нещата — изсумтя Иризис. — А може би ги променя. По-рано съм страдала сама, а също съм страдала и с близки приятели. Второто е за предпочитане.
— Ако тази утеха не ти е достатъчна, ето друга мисъл: по залез смъртта ще е отнесла всички ни.
— Те ще удължат страданието ни с дни. Те обичат да измъчват осъдените до последно.
— Забравяш, че се намираме дълбоко във вражеска територия. Тези въздухоплави носят изключителна мощ. И от преживяното по време на атаката лично можахме да се убедим, че разполагат с нечувани до този момент оръжия. И все пак споделят слабостите на всички останали летящи машини. Един-единствен лиринкс е достатъчен, за да разкъса балоните им. През деня тази флотилия би могла да отблъсне стотици летци, но ако долетят хиляди врагове, все някой от тях ще успее да се промъкне през отбраната. Тогава флотилията ще бъде унищожена. Гор не би поел такъв риск за себе си и Съвета. Погледни, повечето от войниците му са насочили оръжията си навън и нагоре, а не към нас.
Иризис не си направи труда да поглежда. Нямаше смисъл. Нищо нямаше смисъл.
— А през нощта — продължи Флид — той няма да посмее да се приземи, защото няколко лиринкса биха могли да опустошат цялата флотилия. Единственият начин да се погрижи за безопасността на толкова крехки машини: като лети по-високо от достижимото за лиринксите. Не, всичко ще е свършило по здрач. Това е трагично и жалко.
— Определено е трагично за нас — хапливо каза тя. — Жалко, че няма да можем сами да оплачем себе си, защото никой друг няма да го стори.
— Имах предвид жалко за човечеството. Тази им победа вещае неговия край. А това е нещо, срещу което се сражавах цял живот.
— И искате да ми кажете, че не разполагате с някакъв отчаян план, какъвто измъдряте винаги? Не разполагате ли с още някой от онези имплантирани кристали?