Взривната вълна бе разблъскала клетките към отсрещната стена. Единият лиринкс лежеше на пода и слабо потръпваше. Голямо парче дърво се бе забило в бедрото му. Дълъг колкото дръжката на кирка, дървеният къс бе пробил артерия. Другият, с когото Иризис бе разговаряла, също бе отхвърчал край стената. Вратът му бе счупен.
Няколко плътоформирани създания лежаха на пода, мъртви.
— Прегледайте всички клетки — нареди Фин-Мах. Тя се бе изправила, но все още трепереше от обичайната слабост. — Ако някое от зверчетата е оцеляло, ще го вземем.
— Добре ли сте? — попита Флангърс.
— Вървете. След малко ще се присъединя към вас.
Те пристъпиха към изпълнение на мрачната задача, като не изпускаха ранения лиринкс от поглед. Дращейки с нокти върху мекия пясъчник, той се опита да се надигне, но бе прекалено слаб. Накрая той изостави опитите си. Само жълто-кафявите му очи останаха втренчени.
Претърсването на клетките не отне много време, само че не бяха останали живи създания. Фин-Мах се приближи, клатейки глава.
— Изглежда са убили всички. — Тя коленичи на безопасно разстояние от умиращото създание. — Всички ли са мъртви, лиринксе?
— Да — почти недоловимо отвърна съществото. — Всички мъртви.
— Някои избягаха от клетките — напомни Иризис. — Не мисля, че са успели да излязат от помещението.
Миризмата на дим се усили, показвайки настъпването на пламъците.
— Претърсете стаята — нареди перквизиторът. — И бързо. Всяка минута, която прекараме тук, намалява шанса ни да се измъкнем.
— Тук има нещо — каза младият войник, коленичил край шкаф, паднал върху няколко други мебела. Между тях имаше свободно пространство. — Кървава следа.
Останалите войници изместиха шкафовете. Отдолу действително лежеше плътоформирано създание, но и то беше мъртво. Фин-Мах намръщено го разглежда в продължение на няколко мига, а сетне извади бележник от джоба си и започна да пише бързо.
Тя обиколи и стаята, скицирайки мъртвите създания. Междувременно търсенето приключи. Видимо разочарована, Фин-Мах изчезна в съседната стая. Войниците я последваха. Флангърс и Иризис останаха сами.
— Къде е Мас? — рече тя.
— Стоеше точно зад теб… — Войникът объркано се почеса по главата. — Какво ли е намислил?
— Не е здравословно да се проявява интерес към скрутаторските дела — каза Иризис. — Да вървим.
Флангърс потри ранената си ръка, загледан в пода.
— Погледни.
Той приклекна, допълнително разкъсвайки панталона си, и простена почти недоловимо.
— Какво има?
Пръстът му посочи тънка кървава диря по пода.
— Тази следа е била оставена от нещо, опитало да се скрие. Помогни ми.
Двамата започнаха да оглеждат счупените шкафове. Едва в последния откриха търсеното: космато създание, малко по-голямо от дланта на Флангърс. Козината му бе влажна, кървава на места и лепкава на други. То замахна към повдигналия го войник, но меките нокти не успяха да разкъсат кожата.
— Новородено — с изненада каза войникът. — Майка му трябва да го е родила умирайки.
— По-добре е от нищо. — Иризис се огледа за нещо, където да пренесат бебето. — Ще кажа на Фин-Мах. Флангърс, какво правиш?
Той бе приклекнал край мъртвата майка и бе приближил новороденото към една от бозките ѝ.
— Ще му трябва храна, а в този случай няма нищо по-добро от кърмата.
Този мъж не спираше да я удивлява. Иризис го остави да домакинства и се отправи към съседната стая.
— Фин-Мах, намерихме едно. Бебе.
Перквизиторът дотича.
— Къде?
— Флангърс го храни.
Иризис откри малка непокътната клетка, в която застла сено. Сетне се отправи обратно и завари Фин-Мах да стои до Флангърс.
— Да вървим, войнико!
— Едно хранене може да внесе голяма разлика в шансовете му за оцеляване — отвърна той.
— Изгубеното време може да се отрази на нашите шансове за оцеляване. — След миг тя отстъпи: — Добре, но само няколко минути. Къде е Мас?
— Изчезна.
Фин-Мах не изглеждаше изненадана.
— Той си има и друга работа. — Тя хвърли неспокоен поглед към вратата и се отправи обратно в другата стая, за да продължи търсенето си.
Иризис приседна на една клетка край мъртвата майка. Чувстваше се някак неловко да гледа как Флангърс храни създанието, но в същото време не можеше да откъсне очи. Той беше необичаен човек.
— Във ферма ли си отраснал?
— Не, преди да се запиша в армията, живях в Туркад.