— Тогава откъде знаеш…
— Просто се интересувам от различни неща.
Той щеше да продължи, но в този момент Фин-Мах нахълта, следвана от войниците.
— Да вървим! — Тя изхвърча навън.
Флангърс мушна създанието в джоба си, а Иризис грабна клетката.
— Какво има? — попита тя.
Фин-Мах тичаше на пръсти.
— Задават се още лиринкси.
— Откъде знаете? — задъхано продължи Иризис. — Къде са?
— Млъкни и тичай!
Перквизиторът търчеше най-отпред. Следваха Иризис, Флангърс и войниците. Младият капитан никак не изглеждаше доволен от последната си позиция.
Лепкавият им бяг бе рязко прекъснат, когато следващият завой ги отведе срещу шестима лиринкси. Фин-Мах се извъртя в движение и се стрелна надясно, в по-малък и по-мрачен тунел.
— Не съм сигурна, че това е правилният път — каза Иризис.
Фин-Мах хвърли поглед към празната клетка, която занаятчията стискаше.
— Къде е?
— В джоба на Флангърс.
Въпросният се намираше в средата на групата войници.
— Флангърс! Стой до мен. Мирум, остани с Иризис.
Флангърс си проправи път напред. Мирум бе нисък, но мускулест, комбиниращ плешивина с дълга коса. Липсваха му повечето зъби, едното ухо и връхчето на носа. Но той не спираше да се усмихва.
— От какво си толкова щастлив? — каза тя.
— От факта, че съм жив — разпалено отвърна Мирум.
— Радвай му се, докато още можеш.
— Така и правя. Наслаждавам се на всеки миг.
— Води, Флангърс — каза Фин-Мах. — И се грижи добре за зверчето.
Той ѝ се усмихна, отдаде чест с лявата си ръка и пое напред. Перквизиторът го последва. Колоната довършваха Иризис, Мирум, останалите четирима войници и капитанът.
Погледът на Фин-Мах бе залепнал за белязаните задни части на войника, които бяха стегнати, оформени и се движеха красиво в такт със стъпките му. Самата Иризис също се улови, че се е загледала. Веднъж втренчена, ѝ беше трудно да откъсне поглед. Беше трудно и да не си го представи като партньор. До този момент не бе спала с войник, а единствено с мъже от фабриката. И с Флид. Интересно дали Фин-Мах си мислеше същото. Бе трудно да се определи — тя не изразяваше нищо.
Фин-Мах бе дребна, но тичаше изненадващо бързо. Дори дългите крака на Иризис не смогваха да поддържат темпото. Войниците също се измъчваха, само че те носеха брони и раници.
Зад тях меч издрънча върху нещо твърдо. Разнесе се вик, последван от рухването на тяло. Звукът почти се изгуби в трополенето на краката им.
Първият убит, помисли си Иризис. Може би капитанът, настоял да получи писмена заповед. Голяма полза бе получил от нея…
С какво тази мисия бе толкова важна? Дали при отдалечаването си Фин-Мах се бе надявала да открие живо зверче, или бе търсила нещо съвсем друго? Иризис не си въобразяваше, че някога ще узнае. Всички представители в йерархията на шпионското призвание — от осведомител до скрутатор — бяха изключително мълчаливи, но Фин-Мах постигаше безпрецедентен връх в това отношение. Освен това тя си имаше причина да не се доверява на Иризис.
Иризис долови миризмата на дим — задушаващата воня на горящ асфалт. Изглежда експлозията, последвала разрушаването на възлопресушителя, бе втечнила скалата.
След писък тропотът на ботуши зад нея затихна с един чифт. Нападението в гръб, изсред мрака, бе тъкмо по вкуса на лиринксите. Но хората на перквизитора не разполагаха с копия или арбалети, освен това не се осмеляваха да спрат, за да се сражават — тунелът беше прекалено тесен. Оставаше им единствено да тичат.
Третият войник рухна без звук — за гибелта му ги уведоми поредното изчезване на стъпки.
— Вече изгубихме трима — каза Иризис. — Трябва да спрем.
Задавен вик. Четирима.
Фин-Мах погледна през рамо. Самообладанието бе започнало да я напуска — в очите ѝ Иризис различи паника.
— Не можем да си го позволим.
— Не можем да си позволим да губим още хора — рече Иризис.
Фин-Мах се обърна към Флангърс. Той не носеше броня и раница и бе започнал да набира преднина, дори и ранен.
— По-бавно, войнико.
Оставащите двама ратници ги настигнаха. Мирум все още се усмихваше, макар и леко пресилено. Очите на младия Ивар бяха ококорени от ужас.
— Изпълни дълга си като мъж, хлапе.
Ивар тичешком кимна. Мирум го избута напред и зае неговото място най-отзад.
Но той не е мъж, помисли си Иризис. Той е още момче. Що за чудовища сме, за да изискваме подобни жертви от деца? И в същото време тя се радваше, че той стои между нея и лиринксите. Още няколко безценни мига живот.